Аудиоархив на работните заседания |Фотогалерия
Начало|Новини|Участници|Програма|Медиите за срещата
БТА
 
Медиите за срещата

в
е
с
т
н
и
ц
и

Труд


18 март 2005

24 часа


18 март 2005

Стандарт


18 март 2005

Дума


18 март 2005

Монитор


18 март 2005

Новинар


18 март 2005

Пари


18 март 2005

Кеш


18 март 2005

Банкер


26 март 2005

Тема


28 март 2005

Русия днес


1 април 2005

24 часа


5 април 2005

Пари


5 април 2005

Сега


5 април 2005

Труд


5 април 2005

Дума


5 април 2005

Новинар


6 април 2005

Новинар


7 април 2005

Монитор


9 април 2005

Капитал


9 април 2005

24 часа


15 април 2005

Труд


15 април 2005

Дума


15 април 2005

Монитор


16 април 2005

Tруд


17 април 2005

Дума


22 април 2005

Монитор


23 април 2005

Труд


28 април 2005

24 Часа


3 май 2005

Медиа свят


5 май 2005

Монитор


7 май 2005

24 Часа


10 май 2005

Новинар


11 май 2005

Дума


11 май 2005

Монитор


14 май 2005

Сега


14-15 май 2005

Труд


15 май 2005

Пари


16 май 2005

Дневник


18 май 2005

Паралели


18 май 2005

Сега


19 май 2005

Мисия


19 май 2005

Земя


20 май 2005

Монитор


20 май 2005

Пари


20 май 2005

Русия днес


20 май 2005

Банкер


21 май 2005

Дума


21 май 2005

Монитор


21 май 2005

Сега


21 май 2005

Банкер


21 май 2005


Марица


понеделник, 23 МАЙ 2005

Български хоризонти


понеделник, 23 МАЙ 2005

24 часа


понеделник, 23 МАЙ 2005

Стандарт


понеделник, 23 МАЙ 2005

Струма


вторник, 24 МАЙ 2005

Марица


вторник, 24 МАЙ 2005

Марица


вторник, 24 МАЙ 2005

Монитор


вторник, 24 МАЙ 2005

Телеграф


вторник, 24 МАЙ 2005

Стандарт


вторник, 24 МАЙ 2005

Tруд


вторник, 24 МАЙ 2005

Българска армия


сряда, 25 МАЙ 2005

Монитор


сряда, 25 МАЙ 2005

24 часа


сряда, 25 МАЙ 2005

Пари


сряда, 25 МАЙ 2005

Дума


сряда, 25 МАЙ 2005

Новинар


сряда, 25 МАЙ 2005

Дневник


сряда, 25 МАЙ 2005

Земя


сряда, 25 МАЙ 2005

Труд


сряда, 25 МАЙ 2005

Сега


сряда, 25 МАЙ 2005

Телеграф


сряда, 25 МАЙ 2005

Монитор


четвъртък, 26 МАЙ 2005

Софийска Марица


четвъртък, 26 МАЙ 2005

Паралели


четвъртък, 26 МАЙ 2005

Кеш


петък, 27 МАЙ 2005

Дума


петък, 27 МАЙ 2005

Стандарт


петък, 27 МАЙ 2005

Политика


събота, 28 МАЙ 2005

Капитал


събота, 28 МАЙ 2005

Банкер


събота, 28 МАЙ 2005

Българска армия


вторник, 31 МАЙ 2005
 
 

т
е
л
е
в
и
з
и
и

Би Ти Ви, "В десетката с Иво Инджев", 29 май 2005 г., 10.50 часа
Първа световна среща на българските медии - отзиви


Водещ Иво Инджев:
За сънародниците ни в чужбина има голям дефицит на информация за родината. В България пък за техните проблеми и нужди достига много ограничена информация. Това обобщават повечето участници в организираната от Българската телеграфна агенция Първа световна среща на българските медии. С представители на българските медии разговаря Димитър Анестев.
Димитър Анестев:
По последни статистически данни по света са разпръснати над 2 милиона и 800 хиляди българи. Седемстотин хиляди от тях са емигранти със запазено българско гражданство, а останалите са представители на българската диаспора и общности. Голяма част от тях нямат достъп до Интернет и информацията за България пристига до тях с голямо закъснение. Те трудно могат да дадат гласност за проблемите, които имат в чужбина, както и не участват във важните за тях вътрешни дебати, като например да участват в парламентарните избори. Българските медии по света се обединиха около идеята да създадат информационен пул, през който по-лесно да тече обменът на информация, новините и анализите за живеещите в чужбина българи. Вестниците на български език и телевизията през сателит са най-достъпните медии за нашите сънародници.
Александър Градинаров, в. "Парижки вести", Франция:
За интелектуалците това не е проблем. Те могат да си набавят информацията чрез Интернет и имат твърде много информация от други страни. Но за работниците не съм убеден че е така. Първо, защото работният им ден е дълъг и живеят при много тежки условия, и всъщност цялото им съществуване е концентрирано върху оцеляването. И в тоя смисъл трябва медиите, хартиените медии трябва да достигат до тях.
Людмила Радева, в. "Извор", Украйна:
Много важно е, че ние тук се запознахме със свои колеги из целия свят. Това за нас също беше... ние само си мечтахме с България да имаме пряка връзка, а с колегите из целия свят е точно като един подарък за нас.
Д. Анестев:
Българските медии по света освен че информират сънародниците ни, играят важна роля в изграждането на позитивния образ на страната.
Илия Танчев, в. "България", Чикаго:
Това, което се случи наскоро с нашия пастор Николай Василев, с неговото семейство, съпругата му, която беше убила двете му деца - американските медии поеха този случай като наблегнаха, че бащата е българин, а нищо не споменаха за майката и остана със съмнението, че тя също е българка. Това не създаде положителен образ на нашата общност.
Д. Анестев:
Тогава нашите вестници в Чикаго веднага уточняват на американските си колеги, че майката не е българка. Така ни подкрепят медиите и по отношение на СПИН-процеса в Либия. Нашите медии по света са добри посланици на България, защото през тях много чужденци и бизнесмени знаят къде се намира България, правят бизнес със страната ни, наемат български работници.
Борислав Николов, в. "Форум", Канада:
Начинът за подобряване образа ни в чужбина минава първо през промяна в обстоятелствата тук такива, каквито ги вижда всеки западен журналист, когато дойде, кацне на Летище "София" и почне да се разхожда из София. Това е първото нещо. С други думи страната трябва малко да се промени, за да се промени образът й.
Д. Анестев:
За "В десетката" Димитър Анестев.
 
Би Ти Ви, "Тази сутрин", 26 май 2005 година, 8.13 часа
Първата световна среща на българските медии - разговор с Максим Минчев, Люба Ризова, Евгени Веселинов


Водещ Николай Бареков:
Темата на разговора е - как изглежда България в очите на българските журналисти в чужбина, а поводът е, че през последните няколко дни в София се събраха десетки български медии, издавани в чужбина, десетки наши колеги журналисти българи от цял свят на Първата световна среща на българските медии. Инициативата беше на Българската телеграфна агенция, а домакини - всички български медии, включително и Би Ти Ви. По този повод наши гости в студиото са един от основните лектори на събитието Люба Ризова, която е директор "Новини и публицистика" в Би Ти Ви. Добро утро.
Люба Ризова:
Добро утро.
Водещ:
До нея е Евгени Веселинов, който е главен редактор на вестник "Обзор", издаван в Калифорния. Добро утро.
Евгени Веселинов:
Добро утро.
Водещ:
И директорът на Българската телеграфна агенция Максим Минчев. Добро утро.
Максим Минчев:
Добро утро.
Водещ:
Г-жо Ризова, с какви впечатления останахте от двудневната среща с наши колеги, между които и колегата Веселинов от Калифорния? Какво интересува най-много нашите колеги в чужбина, разбира се, като се съобразим с различните географски ширини и културни особености на местата, където работят те и живеят?
Л.Ризова:
За мен беше интересно да открия, че българите в чужбина, защото и аз съм била в това си качество, живяла съм известно време в Германия преди десетина година. . . нещо там се е променило, в смисъл такъв, че все повече и повече те се усещат като българи. Защото преди това и чужденците, и ние, които сме ходили - както е Максим, който много често пътува - в чужди държави разпознаваме трудно нашите сънародници. Те до такава степен заприличват на хората от дадена държава, защото искат да се вградят в това общество на всяка цена. . . и чак изгубваме явно самоидентичността си. И аз бях много щастлива да открия, че има едно връщане към българското. Вярно сме малка нация, но може би сме една доста интересна нация. И това, интересното, можем само между нас да си го разбираме и да си го развиваме, така че. . .
Водещ:
Навън като че ли някак си се претопява.
Л.Ризова:
То се претопява, да, и това беше нещото, което според мен беше много неприятно, много тъжно да се открие преди, а сега има обратния процес, поне аз така го усетих сега на тази среща. И много хубава беше идеята на Максим за такава среща, и тя се получи наистина, и даде много поводи за размисъл. Но аз не бих си позволила да говоря повече като коментар за българите в чужбина. Може би Евгени би бил. . .
Водещ:
Да дадем думата на едно живо свидетелство.
Л.Ризова:
. . .по-добър принос към този наш разговор.
Водещ:
Защо така, това, което и Люба Ризова каза, като че ли това е впечатление на много българи, дори като балканска нация ние нямаме кой знае каква диаспора по света, както примерно гръцката диаспора, албанската диаспора, гръцката диаспора или пък сръбската диаспора?
Л.Ризова:
Полската, поляците.
Водещ:
Или полската, да не говорим там за какво става въпрос. . .
Е.Веселинов:
Най-вече защото може би досега липсваше инициатива. Аз не бих желал да говоря за цял свят и за цяла Америка, ще говоря за моя район, за които данни съм сигурен. Значи, 1906 година влизат първите българи на Западния бряг на Щатите. Оттогава досега не е имало български вестник. Догодина ще се навършат 100 години. Сега, моят вестник няма претенциите, че е голям вестник. . .
Водещ:
Той е на две години, вашият вестник, това е неговото празнично издание, което показахме на зрителите.
Е.Веселинов:
Не е в някакъв особен вид, но все пак е направено нещо. Аз съм доволен и щастлив, че успях да го направя. Бих казал, че причината е, че досега липсваше инициатива както от държавата България, така и от хората, българите, които живееха там. Другата причина, аз с нея ще се съглася абсолютно - че има промяна. Но промяната я носят младите. Просто се промени възрастовата граница. След 1990 година се увеличиха. . . много млади хора. И още една граница се промени - образователната. Значи, в момента имаме много повече млади хора, образовани, които живеят в Америка. Един пример ще ви дам. В "Санта Моника колидж", който е един елитен колеж, за 3 години има увеличение някъде около 7 пъти на броя на българските студенти и три пъти увеличение на хората, които са със scholarship, става въпрос за стипендия от държавата, което хич не е малко.
Водещ:
Каква е общата бройка на българите, които живеят в Калифорния, включително ако имате представа за новата българска емиграция?
Е.Веселинов:
Значи, някъде по мои данни - около 25 000, като съсредоточаването е: Лос Анджелис на първо място, Сан Франциско, Сан Диего. По принцип в Калифорния разстоянията са големи и един Ел Ей е 160 мили в диаметър. Това се води Лос Анджелис.
Водещ:
Обаче тук стана въпрос за това, че тази промяна, за която говори Люба Ризова, тази промяна, която се е случила в отношението като че ли, вашето, на българите в чужбина, към България, дължи ли се на промяната на самата България? Как изглежда България от ваша гледна точка? Като че ли тук българите по-трудно усещат каквато и да е била промяна, защото ние живеем. . . някак си нещата се променят пред нас бавно, всеки ден, незабележимо, можем да кажем.
Е.Веселинов:
Ами ще ви кажа една весела и една тъжна новина. Когато дойдох тук, значи, какво заварих? Заварих - ще започна с лошото - заварих разбити, мръсни улици, неподредени, това е видимото. Обаче заварих и нещо друго. Заварих, че хората са запазени. И мисля, че българите имаме това предимство, че човечността се е запазила. И същото нещо го забелязвам и в българските медии. Това е нещо, което много трудно се достига и това е едно наше голямо предимство - наше, ваше, общо предимство, което трябва да се запази. И за съжаление това нещо става само с медиите засега, с политиците не става. Аз тук от това, което прочетох, имам чувството, че съм на война.
Водещ:
Имате предвид и днешните заглавия за атаката, която предстои от страна на партиите срещу избирателите.
Е.Веселинов:
Да, атаки. Сега, това не е нещо нетипично. Аз идвам от други изборите, знаете, те бяха скоро, в Щатите, войната е същата. Но мен там колеги какво ме питат? Те казват - добре, вие там сте 7 милиона, а имате над 30 партии, откъде имате пари, много богата е тази България. Това първото. Второто нещо е, че там войната се води. . . Нека да кажем, че медиите се явяват един вид като провайдъри, прокарват тази война. Но има удари под кръста. . . навсякъде е така, но хората не участват.
Водещ:
Между другото като че ли на тези избори, ако трябва да направим едно обобщение, и тук хората по-малко участват. Ето и тук анализът на колегите е, че няма кой знае каква голяма изборна активност, но ми се иска да поговорим за ролята на българските медии. Г-н Минчев, имаме и една добра новина от тази среща, новината за. . .
М.Минчев:
А, не е само една. . .
Водещ:
Те са много, разбира се, но една крупна добра новина за това, че се създава информационен пул с участието на българските медии, за да захранваме с информация, вероятно това е целта и на този пул, колегите в чужбина. Може ли с Люба Ризова да разясните малко този въпрос?
М. Минчев:
Преди това нека само да допълня моите колеги. Има наистина качествена промяна в българската имиграция навън, не само количествена, но и не само възрастова. Мисля, че българите, които в последните десетина години живеят вече и отиват, и работят в много страни на Западна Европа и в Съединените щати, и в Канада, са и малко по-свободни. Ако първите вълни на емиграцията в края на 20-те години са били по чисто икономически причини - световната криза, ако вторите - до падането на Берлинската стена, са били по политически причини и са се крили, то сега голяма част от българите, които заминаха там, не се крият един от друг, те търсят възможност да се изявят, търсят възможност да контактуват помежду си. И не случайно хора като Евгени и хора като други колеги, които ни гостуваха, имат шанса да разработят и да издават, и да почнат да поддържат българщината с медии, защото имат вече и аудитория, по-голяма, която не се крие, която също им помага. Така си мисля, че е. Другото, което, казахте за. . . Много са хубавите новини според мен от тази първа световна среща. Не е редно аз да ги казвам, защото ние сме организатори. Но мисля си, че това, което в самото начало си пожелахме - да институционализираме тази наша среща и да създадем един информационен пул, който да бъде полезен за двете страни, говоря за България, за българските медии, да получават информация от целия свят, и обратно, по-важното, нашите колеги в чужбина да получават нашата информация - е на път да се създаде. Има технически трудности, но мисля, че те са преодолими. Става дума за този сайт Bulgaria. . .
Водещ:
. . .com, стига някой да не го е регистрирал.
М. Минчев:
Стига някой да не го е регистрирал. . .
Водещ:
Първото, което ми хрумна, беше, че е много добър този сайт и би следвало отдавна да е регистриран вече, няма как.
М. Минчев:
Това нещо може да се намери, от този тип. Но важното е, че на тази Първа световна среща на българските медии се случи нещо много хубаво - медиите се обединиха, медиите в България. Постоянно говорим колко голяма конкуренция има между нас. Аз мисля, че българските медии показаха една невероятна солидарност в тези дни. И това се забеляза от всички. Мисля, че ние даваме пример за много хора в това общество как трябва да се действа, когато става дума за власт. А ние сме реално четвърта власт.
Водещ:
Какъв е достъпът на нашите колеги в чужбина, ето, примерно във вашия конкретен случай, до български медии? Изключително редките ми пътувания в чужбина ме карат да смятам, че има голям глад за български информационни източници. Гледа се примерно Би Ти Ви, други телевизии чрез сателит, който има възможност, рови се в интернет и в един момент като че ли до това се ограничава. . .
Л. Ризова:
Мисля, че в Америка интернет или евентуално някакви вестници. . .
Е. Веселинов:
Аз ще допълня. . .
Л. Ризова:
По-скоро даже. . .
Е. Веселинов:
. . .първо, искам да допълня г-н Максим Минчев за медиите. Значи, нека ви кажа една дума, която за мен е паролата навсякъде. Това е професионализъм. Проблеми хората имат, когато не са професионалисти и когато правят това, което не им е работа, или това, за което не са учили. Значи, аз не виждам друг проблем, реално казано. И виждам още един проблем тук. Значи, професионализмът е много висок в България, навсякъде - било в партии, било в PR на различните партии, на президента. Запознат съм горе-долу с екипите на партиите и на президента, много силни екипи, доста хора са завършили в чужбина елитни колежи и университети. Жалкото е, че те си използват знанията, за да вървят един срещу друг.
Водещ:
Това, което ви прави впечатление, очевидно е противопоставянето в България - между отделни личности, институции, партии и т.н.
Е. Веселинов:
Да, и те са. . . действително са много големи професионалисти и много добри, но използват знанията си и силата си, за да развалят, не да градят.
Водещ:
Иска ми се сега точно тези думи. . .
Е. Веселинов:
И това, което ще ви кажа, Максим започна, малко скромничи, това, което направи БТА и вие, българските медии, направихте точно това - показахте им как става работата с професионалистите. Събират се, решават, взимат конкретни решения, прави се нещо, но нещо полезно, което ще върви. А пък те напротив, разделят се, тръгват един срещу друг. И къде рефлектира това? Рефлектира върху хората.
Водещ:
Как може да се коментира едно такова наблюдение върху нашата действителност?
Л. Ризова:
Аз мисля, че, да. . . Между другото хубаво е, че българските медии всъщност дават пример, защото, така, ние имаме и добра, и лоша слава. Тя между другото е и основателна, нали, също едва ли някой тук, сред нас, българските журналисти, може да сложи ръка на сърце и да каже - всичките сме ангели. В смисъл нормално е, това е такава професия, в която могат да се допускат и грешки, и т.н. Но аз мисля, че българските медии дадоха напоследък пример и това е един от силните примери, тази световна среща, тези обединения, които ние направихме, национален. . .
М. Минчев:
Етичният кодекс.
Л. Ризова:
Етичният кодекс, който. . .
Водещ:
Да, който предхождаше. . .
Л. Ризова:
Да. Направихме тези обединения с цел в тази държава най-накрая да има един етичен кодекс на журналистите. Сега, разбира се, аз чувам много приказки - аха, етичен кодекс, тук какво, еди какво си четох, еди какво си гледах, какво само си говорите и т.н. Да, все още в никакъв случай не може да се каже, че този етичен кодекс е реален и се прилага. Но това са стъпки към доброто, в смисъл към добрите неща. Обединение на българските журналисти или всички, които, така, правят. . . Защото всъщност журналистите български в чужбина, които се занимават с медии, тяхната основна цел е да създадат и да организират някакво българско общество.
Водещ:
Някакво българско пространство.
Л. Ризова:
Защото това е. . .
Е. Веселинов:
Лоби, лоби да се създаде.
Л. Ризова:
Точно това е. Всъщност те дори нямат търговски интерес кой знае какъв, защото то няма кой знае какъв пазар или кой знае каква печалба. Нали, пак има някаква доста, по-скоро обществена. . .
Е. Веселинов:
Апостолска.
Л. Ризова:
. . .да, апостолска мисия, нали, да се събира, да се събира някакво общество българско, което е в чужбина, но си е българско. И е хубаво да има непрекъсната мрежа, непрекъсната връзка между всички тези общества с, как да кажа, с майката България. . .
Водещ:
Това може да бъде дори една бъдеща. . . да постави началото на тази диаспора, за която говорихме, чрез тази информационна нишка.
М. Минчев:
Много е права Люба и много хубав термин използва тя - първа крачка. Всичко е въпрос на една по-дългосрочна стратегия. Въпросът е да се избере правилната посока и да се направят първите крачки. Това, което става в последните шест месеца - аз съм напълно съгласен с Люба - има консолидация на медиите, която, както виждате, не се отразява на конкуренцията. Създаде се и Съюзът на издателите, Съвет на национални електронни медии. Ето, сега създадохме не поредната n-ска асоциация някаква, а работеща, убеден съм, структура, която ще помага на нашите колеги. Освен това много е приятно, когато видиш всички български медии, независимо от това, да участват в нещо от едната страна на барикадата.
Водещ:
Благодаря много за този разговор. Стана ясно, че можем да поставим началото на една истинска българска диаспора по света със силата на медиите и със силата на информационното пространство, което ще ни направи по-горди от факта, че сме българи, независимо дали живеем тук или зад океана.
 
Българска национална телевизия, Канал 1, "Денят започва", 25 май 2005 година, 8.05 часа
Отзвук от срещата на българските медии по света


Водещ Асен Григоров:
Сега казвам добро утро. Заповядайте, господин Лазаров. Това са колеги от български медии в чужбина. Ето и Юри Лазаров, заместник-директор на Българската телеграфна агенция, които организираха това събиране, в последните два дни ли беше целият форум, се събраха български медии, които се издават, излъчват и работят за вече немалкия български контингент в чужбина. Добро утро на Фили Ладжман, продуцент сте вие на българското радио в Мелбърн, Австралия, и Кина Бъговска, вестник "България в XXI век" от Чикаго.
Кина Беговска, в. "България XXI век" Чикаго:
Да, "България XXI век".
Водещ:
В Чикаго май е най-голямата българска общност в Съединените щати, нали така?
К. Бъговска:
Така казват, така казват, да. Господин Соломон Паси, когато беше последния път на посещение там, просто определи една цифра около 100 хиляди. Ние със сигурност никога не можем да знаем каква е, тъй като има и доста нелегални имигранти, но може би в една такава граница. . .
Водещ:
Но може би по тиража си да знаете.
К. Бъговска:
Тиражът, да, но обикновено невинаги достига до всички краища на Чикаго и разчитаме и на виртуалния уебсайт, който имаме, за да могат да четат нашите читатели.
Водещ:
Как го издавате тоя вестник, как го продавате?
К. Бъговска:
Ами ето, нали мога да покажа?
Водещ:
Покажете.
К. Бъговска:
Разбира се. Това е, така да се каже, логото на вестника и първа страница на последния 169 брой. Сега предстои издаването.
Водещ:
А какво издавате - ежедневник, седмичник?
К. Бъговска:
Това е седмичник. Излиза веднъж седмично.
Водещ:
Я дайте да го видя. Благодаря. И?
К. Бъговска:
Вестникът, това е един начин за информиране на българите, имигрантите в Чикаго, с новини, които тях ги интересува. Имаме различни тематики и най-вече правни.
Водещ:
Немалко реклама виждам обаче.
К. Бъговска:
Това е задължително. . .
Водещ:
Да.
К. Бъговска:
Тъй като трябва да ви кажа, че много трудно се прави вестник, той се прави преди всичко на доброволни начала. Нямаме институция, която да ни спонсорира, освен ако съответно някой прави вестник, защото бизнесмен може да си го позволи, има възможност, има средства. Ние правихме различни опити. В началото зад нас стоеше бизнес - човек, който всъщност направи и започна с издаването на първия вестник в Чикаго, тъй като се правят много опити, но за много кратко време. Те съществуват понякога месеци само.
Водещ:
В списъка, който ни предоставиха колегите от БТА, имаше шест или седем медии от Чикаго, което малко ме изненада. Всъщност не ме изненада чак толкова.
К. Бъговска:
Но знаете ли какво стана наистина? Това е като някаква зараза. Ние, след като в началото на 2000 година направихме вестник, тъй като в Чикаго съществуваше български вестник, издаван от руснаци - "Славянски събор", и ние съответно решихме, че е крайно време да се издава от българи за българи. И когато направихме първия вестник, съответно се беше заинтересувал бизнесмен, който можеше да си позволи да финансира една такава. . .
Водещ:
В смисъл наш бизнесмен в Америка или американски?
К. Бъговска:
Да, да, бизнесмен, който отдавна е бил там вече и е имал свой бизнес, ресторантски, и по този начин може да спонсорира една такава институция. Съответно ние направихме вестника и както обикновено става, вестникът се раздели. Получи се една нова. . .
Водещ:
. . . психоепопея. . .
К. Бъговска:
Да, да, да.
Водещ:
. . . от нашата мила общност, нали така? . . .
К. Бъговска:
Да, да.
Водещ:
Само БТА няма, още няма второ БТА.
Ю. Лазаров:
Което много ни притеснява, защото нямаме конкуренция.
Водещ:
Нали?
К. Бъговска:
Това означава и за стабилност. Нещо, което разбрах, че вие сте 100-годишници, което. . .
Ю. Лазаров:
Сто и седем.
К. Бъговска:
Сто и седем, което говори вече за една традиция, и оттук нататък трудно може някой да се съревновава с вас. А ние сме само на 4 години.
Водещ:
Но е любопитно да се види. Ще продължите. Ето сега тука виждам реклама. Има кафе "Пловдив" на "Лоурънс авеню" в Чикаго. Прекрасно.
К. Бъговска:
Да, това е една такава много интересна улица, която се слави с това, че има освен българи, корейци, китайци, азиатци, всякакви раси, нации, където наистина можеш да видиш като едно вавилонско стълпотворение с различни реклами, надписи. В началото аз, като отидох бях шокирана, тъй като аз съм художник, занимавам се с интериор, дизайн между другото, не съм само журналист. . .
Водещ:
Кое между кое - вестникът ли е между рисуването или обратното?
К. Бъговска:
Между другото казвам. . . да и аз не знам вече, защото в един момент превес има журналистиката, в следващия момент като художник. Бях тука 20 години в художествена гимназия. И всъщност това ме накара да отида в "Славянски събор" и да кажа - искаме да помогнем в графичното оформление на вестника, а там в същото време беше и Климент Величков? Може би сте чували за него? Току-що с един мой познат, Любо, който завежда спортен отдел, доколкото знам, тука, във вестника, той го познава от 30 години. Той е бил редактор на вестник "Старт". . .
Водещ:
Ще продължим. Добро утро, Радио Мелбърн.
Фили Ладжман, завеждащ българската редакция на радио SBS - Мелбърн:
Добро утро. При нас не е добро утро, в Австралия.
Водещ:
При вас трябва да е привечер, горе-долу.
Ф. Ладжман:
Да, трябва да е краят на деня, точно така.
Водещ:
Какво правите в радиото? Колко души сте, как работите? Какви предавания имате?
Ф. Ладжман:
В радиото е много интересно между другото, защото радиото е един портрет на Австралия. Така бих казала. Австралия е многонационална страна, емигрантска страна. По същия начин е и радио Ес Би Ес, в което аз водя българската програма, защото радио Ес Би Ес предава на 68 езика. Един от тези езици е българският.
Водещ:
А тоест то не е изцяло българско радио, което. . .
Ф. Ладжман:
Не, не. Радио Ес Би Ес е държавно радио, спонсорирано изцяло от правителството. Преди 30 години австралийското правителство е решило, че трябва да уважи и даде форум на изява на многото националности, които живеят в Австралия, да почете техните култури, техните традиции и създава това радио с телевизия също, те са държавни канали. Радиото излъчва на 68 езика, които се говорят в Австралия, и българската програма от тези 68 езика съществува вече 27 години.
Водещ:
Колко часа на ден? Всеки ден или седмично, как го излъчвате?
Ф. Ладжман:
Да, разбирам ви. Програмите са 1 час на всеки език, но колко пъти на ден или колко пъти в седмицата зависи от размера на общността, за която те предават. Българската общност е една от най-малките. Веднага ще ви кажа. . .
Водещ:
Да.
Ф. Ладжман:
. . . около 15 хиляди души и затова имаме една програма, тоест един час на седмица. Излъчва се в петък от 5 до 6 вечерта, което е доста добро време, доста слушано.
Водещ:
Е, защо са толкова малко българите в Австралия? Ето, в Щатите нарастват в геометрична прогресия.
Ф. Ладжман:
Австралия пуска трудно. Австралия има много специална имиграционна политика, много сериозен подбор прави по специални нейни критерии и просто е и много далече. Така че, от една страна, трудно приема имигранти, от друга страна, е твърде далече, за да може човек да си хване шапката и да каже - що не прескоча до Австралия да видя как е там?
Водещ:
Да видя дали ще ме приемат и мене.
Ф. Ладжман:
Да, дали ще може да, да, да вляза или така. Така че затова сме малко, но в едно мое изказване казах преди време, че растем, но не стареем като българска общност в буквалния смисъл на думата. Защото действително растем. Последните десетина години дойдоха доста хора. Не бих се ангажирала с цифри, но средната възраст пада. Първата или, така, основните вълни на имиграция са били предимно възрастни хора, защото това е ставало някъде 40-те години, късни 40-те години. Тези хора досега можете да си представите на какви години са. Но сега с новата вълна имигранти средната възраст силно пада. Това са млади професионални хора и по тази причина растем, но не стареем в Австралия.
Водещ:
Това е добре. Сега, как се отнасят българските политици към общностите? Идват ли, говорят ли с вас? Ще почна от политиците, после ще ви питам и за бизнеса, защото, да кажем, вие със стоте хиляди души сте един град и представлявате един немалък пазар, между другото?
К. Бъговска:
Ами, след като ви кажа всъщност в краткото време за 4 години какво се случи с българската общност, която лавинообразно нарастваше в Чикаго, тъй като аз съм от 2000 година там, и за тези 4 години промени се облика на имигрантската общност. Тя, както и колежката каза, тя не е вече от старите емигранти, които. . . старата генерация, една политическа емигрантска вълна. Това са хора, които. . . млади са, повече идват млади хора, които и съответно във връзка със своето образование - да учат в колежи, в университети, и съответно хора, които през последните няколко години печелят зелени карти. Много специалисти във всяка една област. Това ни накара ние да започнем даже една рубрика с известни личности във всяка една отделна специалност, във всяки един различен профил. Започвайки една такава рубрика, ние по този начин направихме като анализ, като едно структуриране на имигрантите, които са там, какъв превес преобладава - компютърни специалисти ли, хора в образованието ли, било финансисти и така нататък. Съответно това ни даде един, така, общ поглед и първото нещо, което направихме, тъй като дойде и нов посланик през това време, ние се опитахме веднага да направим контакт, да направим интервю с българското посолство. Поканихме посланичката Елена Поптодорова, която веднага се отзова и се оказа, че тя е една много, така, активна жена. Търсеше контакт с всички общности в Америка. Съответно ние й поставихме нашите проблеми. Какви бяха те? Преди всичко, че имахме нужда вече от консул там, тъй като до този момент.
Водещ:
Консул май ви отпуснаха, така да се каже, нали, току-що.
К. Бъговска:
Да, да. Ние се радваме наистина на една консулска вече институция, която облекчи значително нашите потребности, що се отнася до смяна на паспорти. Започна се първо с гостуващ консул, а те идваха веднъж в месеца или два пъти месечно, вече не си спомням в църквите, в места, където има най-много българи, и съответно помагаха на българите да си решат проблемите. И така се стигна именно до тези вече консули, които започнаха да изпълняват, така, ежедневно функциите си в една такъв мегаполис като Чикаго.
Водещ:
Ще има ли предизборна кампания сега чрез радио Мелбърн, българското радио в Австралия?
Ф. Ладжман:
Радио Ес Би Ес в Австралия. Ще има. Аз съм се ангажирала да говорим за изборите със слушателите, да им обясняваме начина за гласуване. Има във всички големи градове на Австралия, което означава всички щатски столици, регистрирани изборни секции. Това със сигурност знам. Точно преди да тръгна, бяхме в контакт пък с новото българско посолство в Австралия, защото ние бяхме в обратната ситуация. Ние имахме консулство, но никога нямахме посолство.
Водещ:
Нямахте посолство, да.
Ф. Ладжман:
Сега вече имаме посолство и се чувстваме, така, наравно с другите общности. Посланикът господин Любомир Тодоров също е много активен в организацията на изборите. Така че ще има изборни секции. Ще се гласува. Имаме обаче един проблем, който аз вчера поставих на министър Паси. За българите, живеещи в Австралия, е трудно, бих казала, а аз съм една от тях, да вземат задграничен български паспорт, да получат задграничен. Аз например преди няколко години кандидатствах и ми беше отказано с мотива, че аз постоянно живея извън България. Това е проблем...
Водещ:
Вие сте българска гражданка, какъв е проблемът?
Ф. Ладжман:
Да, аз съм. Аз имам лична карта, с която там не мога да гласувам. Трябва да имам паспорт, а паспорт нямам. И това. . . аз не съм изолиран случай и въпреки че като водеща на програмата аз също съм за това, че българите трябва да знаят и, ако искат, да гласуват, но аз няма да мога да гласувам. Мисля, че има една такава малко демагогия в цялата работа. Гласувайте непременно, ангажирайте се, но от друга страна, процесът, който улеснява или разрешава това гласуване, не е достатъчно изчистен или поне навреме не е помислено какво трябва да се направи. Аз смятам, че това до голяма степен ще саботира участието на много българи в изборите и едва ли само в Австралия.
Водещ:
А искат ли българите да участват, искат ли. . . тоест българската общност в Австралия, съответно в Съединените щати, имат ли интерес към българския политически процес, искат ли да участват, колко активни ще бъдат?
Ф. Ладжман:
Искат ли българите в България да гласуват?
Водещ:
Ами мисля, че голяма част искат. Ф. Ладжман: Така. Голяма част искат.
Водещ:
Ако прогнозираме над 60 процента активност, за която се говори. . .
Ф. Ладжман:
За която се говори, да.
Водещ:
. . . това е съвсем нормално.
Ф. Ладжман:
Да, така е, така е. По същия начин мисля, че се чувстват и българите в Австралия. Поне със сигурност мога да кажа така, защото в откритите телефонни линии по време на предаването се обсъжда. Това е един дискусионен въпрос. Има инертност, има пасивност, има хора, които пък живо се интересуват и искат да кажат какво мислят, за кого искат да гласуват, което е съвсем естествено. Но към имигрантите има обаче и една друга морална, бих казала, дилема - имат ли право те да гласуват, след като не живеят в България? Моралното право да кажат - да, ние искаме България да бъде управлявана от еди-какво си правителство, след като те реално няма да живеят в България.
Водещ:
Да, има такъв въпрос. Все пак, ако си решил, нали, да си градиш живота другаде, защо трябва да гласуваш?
Ф. Ладжман:
Защо трябва? Аз също нямам отговор на този въпрос като журналист. Избягнах като водеща да дам отговор, защото не ми е работата това. Но аз мисля, че вътре в себе си всеки пази този въпрос до каква степен има право да се намеси той в живота на България.
Водещ:
Стохилядната общност в Чикаго какво ще прави?
К. Бъговска:
Да, има известен резон в това, което каза колежката. Аз я подкрепям също. И какво, какъв ще бъде резонът, ако се намеси. Тъй като последната ни, така, правителствена среща беше с господин Соломон Паси, когато бешe на посещение март месец в Чикаго, съответно най-много въпроси бяха относно изборите. Българите се интересуват. Да, те искат определено да знаят, защото българинът е много политически активен. Друг е въпросът вече колко ще дадат своя глас, но съм сигурна, че ще има този път желаещи много повече, отколкото преди, поради. . .
Водещ:
Как са там административно нещата? Има ли достатъчно секции в Чикаго, тоя огромен град?
К. Бъговска:
Да, при нас се обаждат от различни секции вече, които се сформират в определени центрове, където българите си купуват вестници, съответно списания или пък български храни. Така че според тези правила, че повече от заявени 20 души имат право вече да гласуват. . . църквите вече са се обадили, че, така, са изпратили своята кандидатура, където може да се гласува. Обикновено там са, така, имат тази възможност, и определени центрове, където може да се гласува. Съответно те ни дават информация, ние публикуваме тази информация във вестниците. Това, което можем да направим, за да информираме наистина нашите, съответно българите какво и къде могат да гласуват. Вече те се интересуват от това за кого и как. Ставаше въпрос, че те могат да гласуват за партии, но не могат за лидери.
Водещ:
Е, не могат да гласуват, ама то не знам колко, днеска ще се разбере сигурно колко независими кандидати са се записали, но едва ли ще бъдат голям брой. Как да теглим чертата, господин Лазаров, на вашето събитие от последните два дни? Аз смятам, че много добре направихте да съберете българските медии в България.
Ю. Лазаров:
Значи, ние в никакъв случай няма да теглим чертата. Тепърва започваме?
Водещ:
Ставаше дума за равносметка. . .
Ю. Лазаров:
Искам да ви подаря нашия каталог, в който има доста ценна информация за колегите от чужбина.
Водещ:
Благодаря, ето, да го покажа.
Ю. Лазаров:
Фактически оттук нататък започва същинската работа, защото до този момент беше организацията на срещата. Ние вчера, така, решихме да създадем една Асоциация на българските медии по света. Нещо, което беше, така, и замислено като една от целите на срещата. И аз много се радвам, че. . . когато на 23 май в НДК в рамките на дискусията много колеги предложиха същото, преди ние вчера да го предложим вече като някакво решение. Тоест мислили сме в една посока, ние тука и те там. Явно е имало нужда от това да се съберем тук, в България, всички, не само колегите от чужбина, които работят в медии, но да се видят и с колегите си тук, в София. Те всъщност българските медии тук, в България, бяха пълноправни делегати на тая среща. И сега фактически оттук нататък започва една много голяма работа.
Водещ:
Какво започва всъщност - обмен на информация, някаква...
Ю. Лазаров:
Идеята е да има обмен на информация, да се направи един портал, един сайт, на който да се качват информации, да идват информации от двете посоки. Идеята е да се захранва с информация, да кажем, от БТА, от български вестници. Те да предават оттам информации на български медии. Да се организират подобни срещи, да се организират кръгли маси, да се организират по-малки конференции, регионални. Всичкото това нещо трябва да бъде правено от тази Асоциация на българските медии по света. Така че в тоя смисъл. . . значи, срещата завършва, но срещата продължава. Тоест работата на тая асоциация тепърва започва.
Водещ:
Всъщност сега започва.
Ю. Лазаров:
Те всички, който иска от тях, разбира се, не така, някакъв декрет, става пълноправен член на тая асоциация - всяка медия, всеки човек.
К. Бъговска:
Това действително беше една много хубава идея и за мене, аз образно бих казала, това, което господин Лазаров обясни, нещата изглеждат така: досега имаше един свободен извор, който пръскаше вода навсякъде и разливаше в различни малко хаотични посоки информацията, която излизаше от България. Сега, събирайки се на тази среща, запознавайки се, узнавайки кой какво прави и как го прави, и кога го прави, и къде го прави, ни слагаме като че ли тръби на този извор от информация, който има, за да потече той отвсякъде за всякъде. И това е едно изключително.
Водещ:
Примерно, ако има новина в Чикаго, вие знаете сега на кого да се обадите, да потърсите коментар. . .
К. Бъговска:
Не само това. Не само това. Да, да, познавам лично човека. Освен това мога да отида на сайта и да получа информация и оттам, това, което те поставят примерно на този сайт. И по същия начин информацията, която идва от България, може да бъде също в две посоки. Така че мисля, че това беше едно добро начало. Дано, дано се развие.
Ю. Лазаров:
Явно е имало нужда от такова нещо, защото аз си спомням, когато на 3 март в БТА се събрахме с Максим Минчев и с други колеги и започнахме да звъним. Вече беше минала голяма част от мисловната дейност на тая подготовка, но решихме да проверим как нашите колеги ще реагират на идеята. Нямаше човек, който да не каже - е, слава богу, най-после, сетихте се. И един нямаше, който да откаже на нашата покана. Всички, които бяха поканени, дойдоха, че се появиха и още, и те също бяха поканени.
Водещ:
Добре, аз. . . Да?
К. Бъговска:
Точно това исках само да допълня, че наистина бяха зададени въпроси, на които вече можем да отговорим донякъде, защото много по-лесно е, когато нещата са, така да се каже, централизирани, обединени заедно. Това вече е една наистина. . . така, започва един процес на обединение. Дано да продължи така, както е продължила БТА, 100 години, защото може би затова е силна, защото има едно централизиране, едно, така, съсредоточаване на определена енергия, на определена сила, която може да задържи тези неща. Аз също се надявам - дано да продължи по-дълго това обединение, за да имаме полза едни от други.
Водещ:
Добре. Много ви благодаря за участието на края на срещата на българските медии в чужбина.
 
"Нова телевизия" и Радио "Нова Европа", Коритаров live", 24 май 2005 г., 8.10 часа
Няма "българска следа", а "червена следа", в атентата срещу папа Йоан Павел Втори, бил казал депутатът Паоло Гуцанти


Водещ Георги Коритаров:
Добро утро на зрителите на "Нова телевизия" и на слушателите на Радио "Нова Европа". Започва предаването "Коритаров live". Днес е 24 май - Ден на славянската писменост и култура - дата и ден, които честитим на нашите зрители и слушатели, един празник, който по традиция от десетилетия се чества като светъл и празничен ден на българската култура. Гостите в нашето студио днес са двама колеги журналисти - Димитър Ганчев, журналист от Радио "Ватикана", от Българската редакция на Радио "Ватикана", и Максим Божилов, издател на един български вестник в Канада, който се нарича "Български хоризонти". И двамата участват в първата Световна среща на българските медии, организирана по инициатива на БТА. Добро утро и добре дошли, господа.
Димитър Ганчев:
Добро утро.
Максим Божилов:
Добро утро, честит празник.
Водещ:
Честито и на вас. Да започнем с едно ваше впечатление за работата на форума, за неговата роля, въобще за потенциала на българските медии, такъв, какъвто го видяхте, да дискутират и да отразяват проблеми. Г-н Ганчев?
Д. Ганчев:
Първото впечатление е добро, тъй като изненадващо се вижда потенциалът на българските медии в чужбина, този хъс, с който българите работят, и този патриотизъм. Известно е, че патриотизмът прогресивно се увеличава извън страната, и това беше видяно, беше подчертано от всички. В същото време се забелязва една репрезентативност, по-скоро - ето ние какво правим, от колко време го правим, как го правим, с какъв дух го правим. Оттук има вече... вторият момент, който за мен е важен, е, че се срещат два типа на мислене, т. е. българското - от България за света и за другата България извън страната, и обратното, българите, тази друга България в чужбина към България. Тоест, два различни вида мислене, което е всъщност мислене от различни контексти. Всеки контекст има своя истина. Така че ето това е първа среща и първа възможност за тази среща, този сблъсък на виждания, на мислене, на идеи. И оттук нататък е важно как те ще бъдат използвани, опитът на самите журналисти, кой ще бъде чут и кое ще бъде полезно за имиджа на България към нова Европа.
Водещ:
Два образа на България - единият е образът на България от България навън, и другият, така, както изглежда отвън. Г-н Божилов, къде се разминаха тези два образа според вас?
М. Божилов:
Наистина различно е виждането. Българите в България си я виждат по един начин, а българите извън нея - по друг начин.
Водещ:
Това пролича и при срещата на медиите.
М. Божилов:
Да. И интересно е просто да си сверим часовника, както се казва, и ние да видим как оттук се вижда, и вие да видите ние оттам как я виждаме. И дано всичките тези Българии... вчера при връчването на "Аскеер"-ите прозвуча едно много интересно... че има 8 милиона виждания за България, но в крайна сметка всички те определят общото, което ние всички знаем, че е България. За мен България... когато се съберат двама души, вече говорят за България. Това е един вид България. Тя не е толкова географско понятие, колкото духовно.
Водещ:
Имат ли медиите ресурс да съберат тези разпилени образи на България в един монолитен образ, г-н Ганчев? Как ви се стори?
Д. Ганчев:
Въпрос на журналистически компромис, тъй като знаем, че българинът много трудно научава нещо друго от свой, българин, още повече ако е от чужбина. По-скоро трябва да се намерят общите точки и приоритети, медийни приоритети за една програма, една стратегия за образа на България. Тук трябва да спомена, че... беше споменато и на конференцията - г-жа Галя Спасова от Програма "Хоризонт", БНР, спомена за една атомизация, т. е. едно затваряне на България, включително и на медиите за образа. Ето тук е проблемът. Нека да се отвори, нека да бъдем наистина както в миналото - по-любознателни към света, да знаем, да представяме по-доброто за нас. Ето тук е проблемът - че трябва наистина да видим коя е нашата идентичност днес, да скъсаме със старите митове и да видим, че Европа иска да види кой ще дойде при нея, с какви качества и кой ще бъде нашият принос. Ние първи трябва да знаем какво можем и какво трябва да дадем на Европа.
Водещ:
Българи, разбира се, има не само в Европа, но и, бих казал, ако не и по-голямата част от тях са в страни извън Европа. Една немалка група българи има и в Канада, където живее г-н Максим Божилов. Там има ли някакви български комплекси, някаква потиснатост, нещо, което прави българите да се чувстват по някакъв начин некомфортно?
М. Божилов:
Мисля, че не - Канада е държава на етнически общности и българската просто по големина и по време на заселване не е толкова значима. Но в крайна сметка и ние имаме какво да покажем. Примерно в Торонто катедралният храм тази година прави 95 години. Той, разбира се, се казва "Кирил и Методий", днес празнуват и те празник. Просто общността не е толкова голяма. След това тя си има своите особености. Тя първоначално е направена от българи от Македония и затова първите храмове са именно македонобългарски. Сега вече има нов храм, който би трябвало да бъде осветен на Димитровден, "Св. Димитър". Той е български вече.
Водещ:
Има ли някакъв културен... не бих го нарекъл сблъсък, но полемика между емигранти или българи, които се самоопределят като българи, и немалко хора, които се самоопределят като македонци, които също живеят там?
М. Божилов:
За конфликт чак не, но различия има, определено различия има.
Водещ:
Има ли някаква история на български храмове също в Рим - нещо, което нашите слушатели и зрители биха искали да научат?
Д. Ганчев:
Да, точно по време на своята визита в България през 2002 година папа Йоан Павел Втори направи едно дарение на православната общност в Рим - храма "Св. Викентий Анастазий", който се намира срещу прочутия фонтан "Ди Треви", да бъде ползван... за литургично ползване на нашите българи. Вече трета година българите се събират там. Това е една млада общност. Отначало всичко е много... със страх се подхожда, с недоверие. Постепенно тази общност се увеличава, набира сила, идентичност. Там всички се чувстват българи, без разлика на религия, без политически, идеологически предразсъдъци. И най-интересното е, че там се оформя българската идентичност. Ами, представете си на Богоявление епископ Тихон, който е викарий на Западната диаспора, хвърли кръста във фонтана "Ди Треви", прочутия фонтан "Ди Треви" на Фелини. Ами, по-голям мост от Изтока и Запада, и на традиции и култури аз не виждам до този момент.
Водещ:
Не се споменава в нашата преса българският президент да се е отбил в този храм.
Д. Ганчев:
Миналата година бе направена тази визита. Може би поради протоколни причини тази година тази общност, която се казва и "Св. Кирил и Методий, и точно днес празнува, не е удостоена с присъствието на висши правителствени и църковни представители.
Водещ:
Тази година - не.
Д. Ганчев:
Тази година - не.
Водещ:
Като заговорихте, обаче, за този мост между Изтока и Запада, символа в хвърлянето на кръста във фонтана на Фелини, Негово Светейшество папа Бенедикт Шестнадесети в своята реч при срещата си с президента Първанов също говори за една много специфична роля на България като мост между Изтока и Запада. Нова оценка ли е това за ролята на България и всъщност това ли е сърцевината на посланието на папа Бенедикт Шестнадесети?
Д. Ганчев:
Ето, аз ще го свържа вашия въпрос с форума за медиите. Именно, ето, една от задачите на медиите е да превеждат посланията на църквата, което е наистина специфично и трудно. Във вестниците, ако погледнем днес, акцентът пада върху протокола - какво, в колко часа е станало, кой какво е казал, кой е бил...
Водещ:
Така е по-лесно.
Д. Ганчев:
...докато няма един превод на журналистическа обективност - какво папата е казал, той да прецени важното от неговия разговор. Според мен, има два много интересни момента, подсказвани от страна на папата. Първият, ето за този мост, за който казвате - че светите братя Кирил и Методий са сформирали съвременна Европа. И той прави едно пожелание на всички съвременни българи да продължат тази мисия, важна социална и политическа мисия. Според мен, това е едно предизвикателство, една задача за всички български интелектуалци. Това може да стане един дебат. Ами, какви са тези ценности... ние които ще занесем в Европа? Каква е тази наша социална и политическа мисия? Ето това е един голям дебат.
Водещ:
Да, той говори за мисия, да.
Д. Ганчев:
Другият момент, който прави впечатление, е, че след трудния комунистически период, т. е. миналото е забравено, днес отношенията между България и Светия престол са отлични, приятелски. Той споменава и името на папа Йоан Двадесет и трети, който е известен и като "българския папа". Аз бих казал - ето го мостът между Запада и Изтока... но това е папата, който 10 години е бил нунций в България. Оттук той среща православието. След това той учредява Втория Ватикански събор, който е революционен в католическата църква и от там става приоритет срещата между Изтока и Запада, западната и източната традиция.
Водещ:
Това е мост вече и на вековни култури, това е мост на едно познание, което, за съжаление, може би липсва в обема, който би позволил да се направи такъв анализ.
Д. Ганчев:
Ето, точно в началото на месец май се навършиха 80 години от началото на мисията на папа Ронкали в България. Би било добре, ако искаме и ние да влезем в Европа, да честваме тези неща - да си припомним какво е Западът направил, и това е този мост, нека да продължим в тази посока.
Водещ:
Между другото, има ли през оптиката на Канада, погледа на българите от Канада към България, усещането за такава посредническа мисия между Изток и Запад?
М. Божилов:
Там по-трудно се забелязва такова нещо. Пак ще кажа, ние сме една от многото общности в Канада, но няма... не, не бих казал, че има мост.
Водещ:
Нещо, което прави впечатление... пак се връщам към словото на папа Бенедикт Шестнадесети - говори се за прекрасни отношения, много добра перспектива, тази ценностна връзка - мост между Изтока и Запада, и специфичната мисия, която България трябва да играе... И в никакъв контекст - нито пряко, нито косвено - не се споменава за онази въпросителна от близкото минало, която беше всъщност голям проблем пред образа на България в продължение на много години - атентата срещу папа Йоан Павел Втори и замесването на името на България. Това новина ли е?
Д. Ганчев:
Всъщност, може да се каже, че е поредно доказателство, че България, българският народ по-специално, не е замесен в атентата. Във всички слова на предишния папа Йоан Павел Втори не беше споменато пряко... този атентат, сега също не е споменат пряко. Но безспорно с последната книга на папа Йоан Павел Втори "Памет и идентичност" най-ясно се показва неговото отношение към атентата - че той е дело на едно зло в 20 век - това е злото на институционално и идеологическо зло. Ние знам кой беше този режим в 20 век. Така че за атентата България вече отдавна и след думите на папата, че не е замесена...
Водещ:
Като държава и българите като българи?
Д. Ганчев:
...като българи. Мога да кажа една новина също по този въпрос - че точно снощи по Радио "Ватикана" на италиански език, ние предаваме и на италиански език за България, т. е. ето го нашият мост, който правим, запознаваме италианската общност - имаше предаване с участието на българския посланик към Светия престол г-н Владимир Градев с гости в студиото президента на парламентарната комисия "Митрохин" към парламента, италианския парламент, Паоло Гуцанти, и военния съветник на парламентарната комисия "Митрохин" Пиеро ла Порта. Темата беше атентатът срещу папата във връзка с 18 май, неговия рожден ден - трябваше да навърши 85 години, и евроинтеграцията на България, т. е. свързани с...
Водещ:
Каква е новината?
Д. Ганчев:
Новината е, че няма пряко... цитирам Паоло Гуцанти - че няма "българска писта", както се казва на италиански, "българска следа", а "червена следа", "червена писта". Тоест, пътищата водят към Москва. И не само България е замесена в атентата...
Водещ:
Че... България е замесена или не е?
Д. Ганчев:
Българските тайни служби са замесени в атентата, не само това, тъй като се споменават българските тайни служби - тази полемика в италианския печат, която се породи - бяха показани факсимилета, документи с имена. Това са част от една по-голяма мрежа, в която влиза и атентатът срещу Алдо Моро.
Водещ:
Чакайте сега, че казвате нещо важно, да го изясним. Няма "българска следа", а има "червена следа", т. е. следите водят към Москва?
Д. Ганчев:
Това са думи на...
Водещ:
Паоло Гуцанти.
Д. Ганчев:
...Паоло Гуцанти и комисията "Митрохин".
Водещ:
Българските специални служби замесени ли са? Понеже казахте "не само, че са замесени", т. е. има ли данни, че са замесени?
Д. Ганчев:
Италианският печат изнесе факсимилета и информация с имена, и кореспонденция между министър Стоянов, тогавашния министър Стоянов...
Водещ:
Така беше, но това е нещо, което италианският печат го изнесе. Иначе комисията "Митрохин"...
Д. Ганчев:
Все още комисията "Митрохин" прави разследвания по случая и...
Водещ:
Но това, което те казват, е новото - новината е, че следите водят към Москва?
Д. Ганчев:
Тъй като освен... дори беше споменато името на атентатора Карлос, т. е...
Водещ:
Карлос Чакала.
Д. Ганчев:
...Чакала, т. е. ние вече сме свидетели на много по-мащабен заговор международен...
Водещ:
Срещу какво?
Д. Ганчев:
Срещу какво... трябва да се види по-нататък срещу какво и кого - кой е бил сценаристът на това зло, което е предизвикано.
Водещ:
Нека да внесем още едно уточнение. Значи, вече открито се твърди, че Москва, нейните служби имат данни за тяхна роля в атентата срещу Йоан Павел Втори.
Д. Ганчев:
Специално сенаторът Гуцанти спомена една структура - ГРУ, с инициали ГРУ, която...
Водещ:
Това е съветското военно разузнаване.
Д. Ганчев:
...да, която е по-висша структура от КГБ.
Водещ:
Той и снощи го спомена.
Д. Ганчев:
Така че това са следи, които водят към него. Сега официално комисията не е изнесла доклад, но казано е по Радио "Ватикана" снощи от сенатора, който е... на комисията, така че мисля, че това са интересни неща, които трябва да проследим.
Водещ:
Много интересни. Между другото, тази тема коментираше ли се сред българите в Канада и въобще откакто се актуализира проблемът, така, имаше ли интерес?
М. Божилов:
За папата ли?
Водещ:
Да.
М. Божилов:
Тя не е основна тема за българската общност. Българската общност там има малко по-друга визия за Европа. Ние вече се смятаме северноамериканци и гледаме малко по-настрани от тези проблеми. По-дистанцирани сме, може би не толкова заради комуникациите, защото с Интернет те станаха много близки, колкото заради часовата разлика, която има, и комуникацията става по-трудна.
Водещ:
Г-н Ганчев, между другото, след като отново излиза ГРУ, макар и като косвени следи към него, изнесени от Паоло Гуцанти, можем ли да направим предположение, че отново пък ще излезе и връзката с отделни личности от България - така или иначе бяха споменавани имена от България по повод атентата?
Д. Ганчев:
Това е работа вече на комисията, на специалните вече служби и институции, които трябва да се занимават, но като цяло впечатлението от Италия е, на всички българи, които са в Италия, че... както и на Ватикана официалното мнение е, че сега вече идва ред на историците. Много от тези участници в този заговор, в тази неприятна случка, която е станала преди толкова време, вече не са между живите. Много доказателства вече са изчезнали. Така че едва ли ще се разбере крайната истина. Но важното е, че по-скоро идва ред на историците, тъй като... ето, това е също част от нашата идентичност - с каква история ние ще влезем в нова Европа.
Водещ:
И как медиите ще я обясняват.
Д. Ганчев:
...Ще обяснят.
Водещ:
Между другото, една от темите, които вчера излезе - българите в чужбина не могат да гласуват. Тук след около месец предстоят избори. Наистина ли е така - че не могат да гласуват, г-н Божилов?
М. Божилов:
Мога да говоря за Канада. Например, законодателството на Канада е такова, че избори за други държави могат да станат единствено в дипломатическите представителства на съответната държава. Това означава, че българите в Канада могат да гласуват единствено в Торонто, генералното консулство, и посолството в Отава. Има... освен това има и едно друго ограничение, което се прави към българските граждани, тези, които биха желали да гласуват - те трябва да имат валиден задграничен паспорт, който биха могли да покажат, и документи, че са поискали удължаването му. Но също така се изисква да предоставят единния си граждански номер и постоянен адрес в България.
Водещ:
Това ограничава участието.
М. Божилов:
Предполагам, защото не вярвам всички да имат валиден постоянен адрес в България.
Водещ:
Постоянен адрес. Г-н Ганчев, а как е в Италия - имате ли впечатления за създадена организация по предстоящото гласуване?
Д. Ганчев:
Мисля, че тази година има една доста добра стъпка напред. Предварително бяха изпратени покани до всички българи с точен адрес, в който се дават повече от 10 пункта за гласуване, което ще улесни значително вече процедурата. Българите в Италия не са много. Вчера беше спомената цифрата 50 хиляди българи. Така че... мисля, ще бъде безпроблемно това гласуване.
Водещ:
Да. Ами благодаря ви. Ние изчерпахме времето на нашето предаване. Благодаря ви за това участие.
М. Божилов:
Благодаря и аз.
Д. Ганчев:
Благодаря.
Водещ:
Дано наистина мисията, която се възлага на България - да бъде специфичен мост между Изтока и Запада - да бъде част и от мисията на българските медии тук в България и по света.
М. Божилов:
Да се надяваме.
Водещ:
Благодаря ви. Максим Божилов и Димитър Ганчев, колеги журналисти - Максим Божилов от Канада, Димитър Ганчев от Радио "Ватикана" - гости в "Коритаров live".
 
Би Ти Ви, "В десетката", 15 май 2005 г., 11.21 часа
Максим Минчев, Първа световна среща на българските медии


Водещ Иво Инджев: В оставащите девет минути директорът на БТА Максим Минчев има възможността да ви разкаже за - ни повече, ни по-малко - Първата световна среща на българските медии, която предстои.
Максим Минчев:
Да. Става дума за едно наистина уникално събитие в нашия медиен живот. За първи път ще направим опит да съберем всички или по-голямата част от българските медии, независимо откъде са те - дали са по света, или са у нас.

Водещ: Колко са те?

М. Минчев:
Едно съвсем случайно изследване преди няколко месеца показа една любопитна статистика - че в целия свят има над 50-60 български вестници, списания, радиа, телевизионни предавания, телевизии и т.н. По-нататък детайлното разузнаване чрез Агенцията за българите в чужбина, чрез нашите посланици, чрез нашите колеги кореспондентите направи финалната статистика - в целия свят действат 108 български медии. Ние в Българската телеграфна агенция решихме да ги съберем заедно с нашите колеги в София. И изпратихме до 60 от тях покани да присъстват на първата световна среща.

Водещ: Колко откликнаха?
М. Минчев
: Ето това е феноменът или това е нещото, което искам да споделя пред всички. Няколко любопитни неща и много приятни неща съпътстват тази среща. Първото е удивителният консенсус в медиите като цяло, че е необходимо да се направи едно такова събитие. Ние избрахме от тези 108 шейсет български медии в 25 държави, избрахме ги по критерия това да бъдат популярни вестници, списания, телевизионни предавания или радиопредавания, да имат влияние в българските общности, да излизат периодично, да имат постоянни или високи тиражи и т.н. Обърнахме се и изпратихме покани до 58 български медии в 25 страни. И получихме невероятен отговор - 58 представители на българските медии от тези 25 страни приеха и ще дойдат другата неделя в София.

Водещ: Другата неделя.

М. Минчев:
Другото, което е много приятно, това, че се обърнахме, Българската телеграфна агенция като национална информационна институция, към основните български медии, независимо дали те са национални електронни, дали са печатни, Съюз на издателите. И получихме отново стопроцентово съпричастие, желание за участие.Всъщност Българската телеграфна агенция е организаторът на това събитие, но домакини сме всички ние. И Би Ти Ви, и "24 часа", и "Труд", и "Нова телевизия", и националното радио, и "Дарик", и БНТ, и вестник "Струма", и т.н. Това е нещо, което е много приятно. И аз се надявам, че за първи път. . .

Водещ: Не е правено май досега, никога в историята.
М. Минчев:
Никога не е правено това и се надявам да бъде един успешен опит. И третото, г-н Инджев, което също е доста приятно, защото то показва едно ново мислене в България, това е, че българският бизнес самият реши да подкрепи и сам проявява инициативата да подкрепи едно такова събитие. И не само чисто рекламна задача - дали това са ДЗИ, дали е "Транскарт", дали е "Канон" в българския си офис, дали ще са виното "Тодоров" или "Фикосота", всичките имат желание.

Водещ: Вие в момента правите реклама в ефир, което. . .

М. Минчев:
. . . не искам да правя тази реклама. . .

Водещ: Можем да бъдем санкционирани.

М. Минчев:
Дано да не сме санкционирани, защото не за това става дума. Всички български фирми, основно предвид, имат желание да дойдат тук, да споделят своя опит, да потърсят възможности за промоция на своята продукция навън. Много са, многопосочни са нещата, които би могла да предложи една такава среща. Първото е, че може да бъде показана България днес на нашите сънародници в чужбина. А те според различни данни са много хора, говори се за няколко милиона души. Втората е, че българската общественост ще разбере, че навън има представители, духовни, посланици на България в целия свят, на четири континента, самите медии да се запознаят помежду си, да осъществят един много действен контакт. . .

Водещ: Точно това щях да ви попитам. Това еднократен акт ли ще бъде, или се предвижда някакво установяване на отношения, от което да произтече, не знам, канализиране на поток от информация към България?
М
. Минчев : Ще ми се това да бъде нещо, което. . .

Водещ: И обратно.
М. Минчев
:...е дългосрочно. Вие също сте делегат на този конгрес, там ще решим какво ще направим. Във всеки случай ще избягаме в дискусиите или в нашите работни заседания от всякакви елементи на носталгичност, на сълзливост, ще търсим конкретни неща как да си помогнем ние, медиите.

Водещ: Може ли подобна среща да послужи като модел за, така, как да се изразя, че да не прозвучи мегаломански, общобългарски инициативи от подобен характер не само в областта на медиите, тъй като. . .

М. Минчев:
Надявам се.

Водещ:. . .диаспората на българите в чужбина е. . .
М. Минчев
: Изключително.

Водещ: . . .нараснала през последните години много.
М. Минчев
: Да, аз мисля, че това е нещо, което бихме могли да използваме.

Водещ: Тоест това е някакъв вариант на "Българският Великден", но като че ли в по-разширен...
М. Минчев
: Да, нека да се опитаме да създадем наистина един световен български информационен пул, който да помага на България оттук нататък в нейните изключително важни. . .

Водещ: Има, има нации, които имат свои световни конгреси. И не се притесняват да ги нарекат с названието на своята нация. Тоест това няма да звучи шовинистично, ако ние пожелаем. . .
М. Минчев:
Или помпозно. Мисля, че не. Мисля, че може да потърсим само практичните неща от една такава среща, които да помагат на нашата национална кауза. Още повече че дните на конгреса се провеждат в една знаменателна за България годишнина - става дума за 1150-годишнината от създаването на кирилицата, която пък става официална азбука в Европейския съюз.

Водещ: Нали разбирате, че по този начин освен всичко друго ще дадете възможност на много български медии да си потърсят по най-лесния начин контрагенти в чужбина?
М. Минчев
:Нима е лошо това, г-н Инджев?

Водещ: Не, напротив, това е прекрасно. Ако ми позволите една лична реплика, това е нещо, което като директор на БТА преди вас започнах да правя веднага след промените и което всъщност беше модерният начин за преструктуриране на кореспондентската мрежа. Така правят всички световни медии, които имат тази възможност.

М. Минчев:
Абсолютно прав сте. Искам да вмъкна и още нещо - че като гости на тази първа уникална българска среща на медиите сме поканили и много известни световни журналисти. Тук ще дойдат генералните директори на повечето европейски агенции, на ИТАР-ТАСС, на австрийската агенция, на "Асошиейтед прес" регионалният директор, на всичките балкански агенции, ТАНЮГ, Анадолската, от Северна Африка, Мароко, Алжир, Украйна. . .

Водещ: Да се поучат от нашия опит, както се казва.
М. Минчев
: Защо не? Защо не? Ще съберем колеги, президентът на радио "Свободна Европа", от Би Би Си, "Дойче веле", ще дойдат наистина много. Мисля, че това е една добра реклама за България в този момент и за нас, четвъртата власт, още веднъж да покажем тази тенденция, която в последно време се наблюдава, за консолидация независимо от конкуренцията, че сме готови действително да бъдем четвърта власт.

Водещ: Какво ви казаха международните контрагенти, когато ги поканихте, не се ли учудиха? Все пак това е българско събитие.
М. Минчев
: Може би България в момента е интересна. Все пак да не забравяме, че ние провеждаме този конгрес в едно любопитно време, месец след като сме подписали договора в Люксембург и месец преди парламентарните избори. Самата ни страна очевидно е интересна и в регионален, и в международен мащаб, в по-голям мащаб европейски. . .

Водещ: Ще се опитате ли да институционализирате по някакъв начин? Знам, че ако има едно общо събрание, най-общо казано, то трябва да реши подобно нещо. Но вие ще предложите ли проект да се институционализира по някакъв начин? Тоест да има хора, които да отговарят за поддържането на връзките, за създаването на някакво общо ръководно тяло, колкото и аморфно да е то.
М. Минчев
: Без да искате вие, или може би съзнателно, подсказахте две или три идеи. . .

Водещ: Една минута имате.

М. Минчев:
...две или три идеи подсказахте, които мисля, че можем да поставим на обсъждане и да решим. Има такава идея, но все пак нека делегатите, които, както знаете, са от 25 държави, да решат как оттук нататък да процедираме. Но главната задача сега е да направим така, щото този първи световен конгрес на българските медии действително да помогне на България, да помогне на нашата национална кауза.
 
Нова телевизия, "Коритаров Live", 17 март 2005 година, 23.15 ч
Първа световна среща на българските медии - разговор с Максим Минчев


Водещ Георги Коритаров: Голямата медийната тема на деня, медийна, защото е свързана с медии - БТА събира български медии от цял свят. Това е инициатива на Българската телеграфна агенция и на нейния генерален директор Максим Минчев. Ето и в "24 часа" - "По идея на генералния директор Максим Минчев БТА събира българските медии по света". Максим Минчев е тук при нас, ще заеме мястото си след секунди, за да обясни лично това наистина значимо за българските медии събитие. Заповядайте. Добър вечер, много се радвам да сме заедно в телевизионен ефир.
Максим Минчев: Добър вечер.

Водещ: Каква е първата реакция от тази новина, която наистина е много добра? Тя ще обедини доста български медии, ще се отрази позитивно върху енергията им да пишат и мислят за България.
М.Минчев: Дай боже, дай боже, да се отрази добре не само на медиите извън България, които, както разбрахме, са много, да се отрази и на медиите в България. Защото дълбокият замисъл на тази първа по рода си световна среща е да се направи един конструктивен диалог между журналистите, пишещите, снимащите, говорещите извън страната и тези в България в името на България, в името на българщината, на българската идентичност и т. н., и т. н., дълбоко национална, хубава идея. Първите реакции са хубави, като приемем това, че колегите от всички вестници, които са медийни партньори, естествено, естествено е да бъдат медийни партньори. . .

Водещ: Вие събрахте всички български вестници, национални издания, телевизии.
М.Минчев: Телевизии, включително и Нова телевизия, и националната телевизия, и Би Ти Ви, и радио, и "Дарик" и т. н., и ги поканихме да бъдат наши медийни партньори. Защото БТА е инициатор на тази инициатива, но всъщност домакини ще бъдем всички ние, българските колеги. Първите реакции са много добри. Само шест часа след като новината беше излязла в ефир се обадиха първите колеги и то. . . независимо от нашето азузнаване, ние знаехме, че има 108 български медии, оказаха се още. Оказа се, ето, например, че имаме радиопредаване и телевизионно предаване "Звукът на България" в Монреал.

Водещ: "Звукът на България" се казва?
М.Минчев: Да, вече 2 години в университета в Монреал върви голямо предаване на български език и телевизионно предаване. Прави го Лили Големинова, която се е възхитила от тази идея, прочела е в сайтовете. . .

Водещ: И се обажда.
М.Минчев: И се обажда, да, и желае да участва.

Водещ: Нека го покажем, да го видим, ето го, да видим, колеги, покажете го. Това е, което може да се види.
М.Минчев: Пак днес следобед се обадиха от Израел.

Водещ: "Мисля, че идеята ви е чудесна и бих искала да попитам как бих могла да участвам?" Ще участва, разбира се.
М.Минчев: Ще участва, разбира се. Ще поканим всички, които имат това желание. Редно е навръх 24 май, Празникът на славянската писменост, на българската култура и на българския печат, всички, които милеят за българския език, да се съберат на този форум.

Водещ: Прилича ли по нещо на Българския Великден? Има ли някакво внушение от онова, което беше направено преди няколко години, вече ще станат шест?
М.Минчев: Не бих искал да правя този директен паралел, защото в случая става дума за медии. Но си мисля, че сигурно има нещо общо. Става дума все пак за българи.

Водещ: За българи, да.
М.Минчев: Колко милиона са българите, които са по целия свят? Много са. Различни са цифрите, но са милиони.

Водещ: Между другото това е едно изключително мощно национално лоби. Защото едно е да имаш специалисти, включително хора, постигнали много големи професионални успехи някъде по света, друго и много специфично е това да са медии.
М.Минчев: Разбира се. Много са големи и са много мощни българските общности в света. Знаем, че няколкостотин са българите в Гърция, колко са в Съединените щати, в Украйна, в Западните покрайнини, в Молдова. Там излизат вестници, излизат списания, има всеки ден телевизионни и радиопредавания. Това е наистина много мощен инструмент. И аз мисля, че трябва. . .

Водещ: А имате ли концепция какво точно. . . Освен тази среща, която ще бъде много мила, трогателна, ще се видят, какъв е проектът?
М.Минчев: О, не, нека да не залагаме на сантиментите, вече сме големи хора. Медиите са ни сериозни. Четвъртата власт е осъзнала силата си и в България, и навън. Вижте процеса, който върви, на консолидация на медиите, тези медийни обединения, етичния кодекс. Позитивните промени, които настъпват в медийния живот у нас, ни карат да бъдем големи реалисти. Не, говорим за един сериозен диалог, за сериозен конструктивен разговор с нашите колеги. Искаме темата да бъде свързана по някакъв начин с предишната. . . Само месец преди срещата в София ние, живот и здраве, ще сме подписали договора за Европейския съюз. Нека да поговорим за европейските отговорности на България.

Водещ: И за облика на България. Това ще бъде част от изграждането на български имидж пред Европа.
М.Минчев: Абсолютно съм съгласен с вас. Отворени сме за всякакви предложения. Затова до поканените, до всички наши колеги по света сме изпратили и предложение - нека и те да кажат по кои теми искат да дискутираме.

Водещ: Много добра идея наистина. Тук има още един повод от пресата, по доста хубав начин кореспондира с това, което говорим за българи журналисти по света. Деница Христова, от Агенцията за българите в чужбина, казва - не познаваме живота на сънародниците си в чужбина, в интервю за в. "Новинар". Между другото ще ползвате ли Агенцията за българите в чужбина като партньор или ще бъде само. . .
М.Минчев: Случайно е станало днес в "Новинар". Преди 3 дни Деница Христова беше наш гост в БТА. Тя също донесе, без да знае за нашата инициатива, събрахме се, с удоволствие, тя предостави всичките материали. Те също имат много голямо разузнаване. Тя е един изключително енергичен млад човек, за 5 месеца е направила много неща. И аз я поздравявам, защото стъпките й са много точни и много правилни. Ще работим заедно, даже е поканена да бъде в нашия обществен съвет, в който влизат журналисти и интелектуалци, български. И аз съм убеден, че ще използваме нейното ноу хау и всичко, всичко. Деница е много добър и достоен партньор в тази. . .

Водещ: Вие по този начин може да решите и един много актуален проблем на БТА, а кореспондентите по света.
М.Минчев: А защо само на БТА? И на останалите медии.

Водещ: Да, но защото. . .
М.Минчев: Днес колегите, които бяха на пресконференцията от всички медии, казаха - о, колко по-лесно ще направим връзка и ще си създадем кореспонденти в целия свят.

Водещ: Да, и ще може да се получава просто, без никакви проблеми, много бързо и приятелски информация.
М.Минчев: Нека да продължим да тъчем една хубава българска паяжина по света, която, мисля, ще е добра.

Водещ: Да тъчем българската паяжина по света. Много хубав финал на нашия разговор. Благодаря много, че бяхме заедно.
М.Минчев: И аз благодаря.

Водещ: Били сме години наред в радиоефир, сега и в телевизионен.
М.Минчев: Дай боже, да продължим да бъдем заедно. Благодаря и аз.
 
 

р
а
д
и
я

Радио Би Би Си, "Светът в действие", 23 май 2005 г., 18.46 часа
Георги Лозанов: Неслучайно дебатът за свободата на словото продължава да е централен


Водещ Андрей Владов:
В България се провежда среща на медии, които излизат или излъчват на български, но извън пределите на страната. Участват представители на 58 медии от 24 държави. Макар че няколко от предварително обявените теми за обсъждане са насочени към формирането на образа на България в чужбина, днес голяма част от изказванията бяха свързани с предстоящите парламентарни избори и създаването на възможност за българите извън страната да гласуват. Анализатори в България обаче посочват, че един от основните проблеми е свободата на словото.
Албена Димитрова от Би Би Си попита медийния експерт Георги Лозанов, който ръководи една от основните дискусии, каква е ролята на тези медии?
Георги Лозанов: Тези медии са медии на малките общности, на малките български общности. Според мен те имат преди всичко интегриращ за тези малки общности смисъл, да не губят пространство, не физическо, а културно. Не можем да ги гледаме през представата за традиционна медия, както за Би Би Си, за медиите, които вършат сериозната, информационна работа. Тези медии по-скоро имат задача да вършат идентификационна работа. С друга романтика, а и с един малко отминаващ наивизъм даже в присъствието в културния свят. Албена Димитрова: Успяват ли да запазят такива качества в XXI век? Като че ли тотална е атаката на технологиите?
Г. Лозанов:
Двадесети век беше векът на пределната модернизация. Двадесет и първи век според мен ще е в много по-голяма степен век на еклектиката, в хубавия смисъл на думата. И ръчната направа, и повече да няма панелни блокове, т.е. по-сложна е културната ситуация, да я наречем пост,постмодерно, в което според мен тези си медии не са обречени на гибел, обратното, те ще намерят някакво място и...
А. Димитрова:
Каква е ролята им за България?
Г. Лозанов:
За съжаление, или за хубаво, или за лошо, откъде да знам, почти никакво. Те имат значение там, чувстват се изолирани. България, така да се каже, не припознава българите извън границите. И това е свързано със самата представа на България за себе си. По-скоро една стара, деспотична, анахронична представа за културата като териториално и национално цяло. А тя става все повече мултикултурна и пък съвсем губи усещането за физически граници на тази култура.
А. Димитрова:
Вътре делегатите говореха за това, че те са корективът, погледът отвън. Могат ли да играят тази роля? Има ли България нужда от такъв коректив, медиен, отвън?
Г. Лозанов:
Има нужда сериозна нещо да се извърши с т. нар. образ на България. Ние имаме непрестанно драматичното чувство, че, романтично, че този образ е лош и то така, несправедливо лош. А, от друга страна, самоусещането ни съвсем не е високо. Но някак си очакваме, че ще успеем чрез хитрост да се представим по един добър начин, мислейки за себе си по по-различен. Това е сбъркана конструкция. Така, че в това отношение трябва коректив, но аз не съм сигурен, че този коректив може да дойде от тези медии отвън. Той по-скоро трябва да дойде с разпадането на един учебникарски, националистичен тип мислене, който през образованието, през други сфери, през определени интелектуални гласове, или псевдоинтелектуални, непрестанно се опитва да функционира като официална идеология. Когато това започне да се пречупва, тогава ще може и образът на България да стане друг.
А. Димитрова:
Стана дума вътре, в залата, българските медии са критични или пишат, но реакцията на това, което те пишат, е малка или никаква. С какво се обяснява това?
Г. Лозанов:
Обяснява се със зависимост на медиите в България. В последна сметка през икономически, а и чисто политически лостове доста дълбоко, не на нивото на гласовете и на казаното, а на нивото на ефективността от казаното, медиите продължават да са зависими в периода на прехода. Неслучайно дебатът за свободата на словото продължава да е централен дебат. То не е дало същинския демократичен резултат.../пропадане на връзката - бел.ред./... Медиите говорят и са свободни в говоренето си, но ефектите от това говорене са близки до нулата.
А. Димитрова:
Какво може да се направи?
Г. Лозанов:
Каквото може да се направи с престъпността, каквото може да се направи със съдебната реформа. Да се влиза в стандарти и да се играе според правила, това няма, така да се каже, просто, радикално решение.
А. Димитрова:
Казахте, че тези медии, които са българските навън, са относително малък фактор. Могат ли обаче такава роля да изиграят медии като Би Би Си, Дойче веле, тези радиостанции, които преди прехода са оказвали влияние?
Г. Лозанов:
Аз поначало смятам, че тези медии напразно се оттеглиха и се оттеглят. Преди е било инструмент, вършило е работа за падането на комунизма и т.н., нормално. Но след като падна комунизмът, много е важен комуникативният репертоар, през какво говориш. Нашата медия е позиционирана малко на ръба на сензационното и жълтото, което оказва влияние. Тези медии разширяват репертоара на комуникация и то по отношение на т. нар. качествена медия. И заради това те от друга гледна точка имат своето място. И аз, така, с известна почуда наблюдавам оттеглянето им. Водещ: Медийният експерт Георги Лозанов, с него разговаря Албена Димитрова от Би Би Си.
 
Българско национално радио, Програма "Хоризонт", "12 плюс 5", 23 май 2005 г., 16.55 часа
Отзвук от световната среща на българските медии


Водеща: Журналисти от 32 български вестника от цял свят, от интернет сайтове, интернет, радио България, от радио- и телевизионни предавания в най-отдалечената точка, в която звучи български радиоглас, Мелбърн, Австралия, до бесарабските българи, толкова близки на нас, се събраха в България на първата световна среща на българските медии. Повечето от тях бяха въодушевени от възможността да общуват макар и за два дни със свои колеги от България. А мнозина не скриха и свои тревоги, притеснения и надежди от процесите, които се развиват в страната ни през последните дни. Мнения събра репортерката Гергана Хрисчева.
Репортерка Гергана Хрисчева:
Димитър Христов е главен секретар на списание "Роден глас" в Прага и на информационния бюлетин "Информ". Те са създадени преди 32 години от българската културно-просветна организация в Чехия. Наблюденията на Димитър Христов от работата му в информационния бюлетин сочат, че нашите сънародници търсят предимно информация за това какви застраховки трябва да си направят, когато се връщат в родината, нужни ли са им визи за връщането. Емигрантите не се интересуват от политиката у нас и за съжаление у последното поколение емигранти няма нагласи за връщане в родината. Медиите и в Чехия, и у нас, според Димитър Христов, не разглеждат темата с влизането на страната ни в ЕС, в случая за Чехия, вече влязла в ЕС, и за България, предстоящото влизане, в нужната дълбочина и разностранност. А това може да се окаже проблем за бъдеще, особено за нашата страна, смята Димитър Христов. Той е недоволен и от работата на българското правителство по разяснителната кампания в Чехия за предстоящите избори у нас.
Димитър Христов:
Имам чувството, че и там, и тук, се презентират нещата, които ЕС ще ни донесе и ще ни помогне да излезем от положението. Но никъде не се казват негативните неща, какво ние трябва да дадем и какво ще ни коства всичко това, като влезем там. Едно от тях е осезателно - "Козлодуй", не знам защо са го приели и как са го приели, но ми се струва, че броженията срещу това ще бъдат доста големи, защото това не е малко. Сега се чуват разни приказки около магистрала "Тракия". Това са неща, които няма да помогнат. И ние бързо трябва да се освободим от това, за да можем да се приобщим към Европа. Сега се говори вече и за това, че в Германия ще се сменя правителството. Самият Шрьодер иска предварителни избори. А тези, които ще дойдат на власт, не са благоприятно наклонени към нас. Ако някоя от страните знаете, не ратифицира нашето желание да влезем, то няма да стане. А идват избори. Аз ще ви кажа, и в Чехия идват, тук може би медиите с всичките си възможности ще обяснят на хората, макар и на неграмотните, някои казват с клечица до еди къде си, друг какво, трети с това плюс това е толкова. Но за чужбина тази кампания трябваше да започне много по-рано. Аз съм тръгнал на 19-и, един ред не ни е съобщен и не ни е казан. Ние сме основната организация. Какво ще се прави и как ще се провеждат изборите.
Репортерка:
Фили Ладжман е автор и водещ в българско радио в Мелбън, Австралия. На световната медийна среща тя беше дошла с нагласата, че подобни форуми трябва да доведат и до конкретни резултати. Фили Ладжман е оптимистика, че дигиталните средства няма да изместят живата човешка реч в радио- и телевизионните предавания, и не на последно място, че българите в Австралия няма да забравят корените си.
Във вашето радио как отстоявате тази идея, че човек, за да върви напред, трябва да помни миналото си и трябва да познава и настоящето на своя народ, независимо че е далеч?
Фили Ладжман:
Аз мисля, че човек, не, че трябва да помни миналото си, а просто трябва да разбере, че той не може да забрави миналото си. И когато в програмата включвам исторически теми, по повод на празници или по повод на някакви срещи, винаги си давам сметка, че ние понякога мислим, че сме забравили нашето минало, било то като история, било то като наш личен живот, но всъщност то никога не ни забравя, то винаги живее в нас и когато ни потрябва, изплува и всъщност взима превес над всичко. Аз не мисля, че трябва българите да се карат, да се подсещат да си спомнят от къде са дошли и на къде отиват, защото това е винаги с нас, независимо дали го показваме или не.
Репортерка:
Какви трябва да бъдат взаимоотношенията между медиите и институциите? Медиите посредник ли трябва да бъдат между институциите и гражданското общество или трябва да бъдат автономни, за да са адекватни посредници?
Ф. Ладжман:
Аз смятам, че медии, както е българската програма в радио Ес Би Ес, като национално радио на Австралия, трябва да бъде подпомагано и да бъде обезпечавано с всевъзможна информация, за да може програмата да отрази това, което се случва в страната. Но в никакъв случай това не бива да става с някакви силови методи.
Репортерка:
Най-голяма е болката на нашите сънародници в Молдова. Димитър Боримечков, главен редактор на вестник "Български глас", който излиза от 1991 г. сред най-голямата българска общност в Тараклия, изплака мъката на близо 200 000 емигранти, запазили два века националния дух и култура. Голяма част от бесарабските българи копнеят да получат българско гражданство. Една част от тях имат силното желание да останат и да работят в прародината си, както те я наричат, като с това подобрят демографската структура на страната ни. За да накарат политиците най-сетне да се замислят над този проблем и да намерят разрешение на тези избори, молдовските българи са категорични, че ще гласуват.
Димитър Боримечков:
Сега има възможност политиците да разберат това, че ние ще попълним генофонда, че ние ще попълним.../пропадане на записа - бел.ред./... интелигентно. Искат да дойдат хора, които да работят, да обработват земята, да отглеждат цветя, да отглеждат животни. Защо в България много се говори, различни има програми, концерти и не знам какво, но не става нещо. Ние там, където да сме, трябва да направим максимално да гласуват избирателите, максимално, в Молдова. Имаме две бюра. Значи, в Кишинев, столицата, и Тараклия, като ви казах център на българщината, да гласуват за България, независимо коя партия.
Репортерка:
В България или извън нея, рицарите на перото, на звука и на картината са длъжни да популяризират националната идентичност и най-вярното доказателство за това е, че толкова много колеги журналисти се отзоваха на първата световна медийна среща. Дано да не се окаже последна.
 
Радио "Нова Европа", "Новото в 13.00", 23 май 2005 година, 13.10 часа
Акценти от започналата Първа световна среща на българските медии


Водещ Георги Коритаров:
Днес е 23 май. Денят преди утрешното отбелязване на славянската писменост и култура е важен за българските медии. Важен е поради това, че днес в София в Националния дворец на културата започна работа Първата световна среща на българските медии, организирана по инициатива на Българската телеграфна агенция. Една среща, чиято цел е да събере български журналисти, работещи в цял свят и свързани с разпространяването на новини, на информация и анализи на български език. В НДК се събраха колеги, които работят в най-различни медии - интернет издания, всекидневници, седмичници или радиостанции, които имат секции на български език. Една пъстра, пъстра професионална компания, която, събирайки се наистина за първи път в София, обозначава началото на нов тип партньорство. Партньорство, чиято цел може далеч да надхвърли професионалните рамки на общуване на журналисти и да заложи основите на изграждането на едно солидно интелектуално лоби на България в целия свят. Какво означава в човешки план обаче този форум? Потърсих за разговор главния секретар на БТА Евелина Андреева.
Евелина Андреева:
На първо място много емоции. Всичките тези хора имат невероятно усещане към България, носят в себе си българското и пристигат от всички краища на света, носейки изключително много настроение за България и желание за истинска работа. Оттук нататък бих казала, че тази среща сварва както българските журналисти, така и чуждите в една отлична форма. Казвам отлична форма, защото те са настроени действително работно, заливат ни с предложения, още вчера на неформалните срещи, при посрещането на делегатите. Аз лично получих много идеи, които някои от тях са работещи, и ще се радвам, ако те бъдат осъществени, след като приключи срещата. И това събитие се оказва не само по себе си някакво събиране на едни хора, които отмятат някаква работа, а действително има реални решения и реален смисъл от това събиране на едно място на толкова много медии и журналисти, в крайна сметка български.
Водещ:
А бихте ли подсказали параметрите на този реален смисъл и реалното партньорство, което се очертава?
Е. Андреева:
Ами, аз ще ви кажа няколко неща, които от снощи досега са подхвърлени от колегите, пристигнали в България. Естествено, всички се интересуват от информационното обезпечаване. Както всички ние знаем, информацията в реално време да се получава в различни краища на света е много важно за нашите колеги. Сред тях няма всекидневници, по обясними причини, има вестници, които излизат седмично, месечно, радиа, телевизии, сайтове и в този смисъл обезпечаването, ако въобще тази дума е акуратна в случая, получаването на информация в реално време не е толкова важна, колкото получаването на истинската информация и получаване на фактите от страната. Така че все още не сме оформили крайно предложение, но това, на което се спряхме, е да се направи един пул, той вече реално съществува със събирането на тези хора на едно място, сега да намерим начините - със сайт, с някакво информационно пространство, което да събира едновременно новини от всички краища на света от българските общности и едновременно с това да излъчва от България новини за тези общности.
Водещ:
Това много прилича на създаването на твърде специфично медийно лоби, което да работи не просто за информационно обезпечаване на аудиторията в България и на българоговорящата аудитория вън от страната, но и за популяризиране, в най-добрия смисъл на думата, на България.
Е. Андреева:
Да, и аз така смятам. Това освен един журналистически форум това в крайна сметка е място, където може да се събере информация за България в сегашно време и тази информация да бъде разпространена във всички краища на света. Знаете ли, колегите не се интересуват само от протоколното събиране на информация. Те се интересуват от детайли, те се интересуват от промяната в българския език. Някои от колегите казват - в България е приет журналистически сленг, който срещаме в медиите в България, но ние не го използваме. Искаме да пазим езика такъв, какъвто е - чист. Интересуват се от културата, интересуват се от спорта. Пред мен имам три вестника, които са донесени от Канада, от Щатите и от Украйна. Те имат всичко, което може да има един всекидневник. Имат културни рубрики, имат политически обзор, имат спортни страници.
Водещ:
Евелина Андреева, главен секретар на БТА, с поглед към започналата Първа световна среща на българските медии. Една тема, която ще продължим да следим и в следващите ни предавания, както на радио "Нова Европа", така и в сутрешното предаване в ефира на "Нова телевизия" и радио "Нова Европа".
 
Българско национално радио, Програма "Хоризонт", "Преди всички", 23 май 2005 г., 07.47 часа
Световната среща на българските медии - интервю със сънародника ни от Австралия Павел Калинов


Водеща Таня Величкова:
Павел Калинов е един млад наш сънародник, който живее в Австралия и поддържа уеб-портала www.ide.li. Това е едно Интернет пространство за българите по света, което информира за живота на сънародниците ни в чужбина, за начина им на живот, предоставя поле за обмяна на мнения и информация за различните страни. Също така публикува новини и коментари от различни авторитетни български медии. По време на Световната среща на българските медии Павел Калинов ще говори за уеб-базираните общества и сътрудничеството през Интернет. Сега той е наш събеседник в "Преди всички". Добро утро.
Павел Калинов:
Добро утро.
Водеща:
От колко време живеете в Австралия, г-н Калинов?
П. Калинов:
Около 3 години.
Водеща:
Защо решихте да се заемете с поддържането на този сайт?
П. Калинов:
Ами, най-вече защото забелязах, че като новодошъл в страната се оказа, че няма никакъв начин да се свържеш с други българи там, за което имах силно желание, но се оказа, че няма как. После забелязах, че няма нито един уеб-сайт, където такива хора все пак да споделят впечатленията си, дали са доволни от страната, в която живеят, как точно са се установили там и т. н. И го направих като един портал, като едно от средствата хората да споделят мнения и впечатления.
Водеща:
Ако имам предвид сегашното състояние на ide.li, очевидно идеята ви се е посрещнала доста добре и много бързо се е развило това пространство в Интернет. Защото в момента там много активно общуват българи от целия свят.
П. Калинов:
Ами, всъщност отне доста време да потръгне сайтът, нещо от порядъка на 2 години, докато наистина започнат хората активно да пращат материали. Но наистина, да, сега е доста добре развит и пращат материали откъде ли не - като се започне от, примерно, Франция, та до Япония.
Водеща:
Какво ви струва поддържането на този сайт - и като лично време и усилия, и като средства?
П. Калинов:
Ами, като средства, както се казва, "аутоспокет кеш", не съм дал нито една стотинка до момента. Тоест, чисти разходи като пари няма. Но има един огромен разход като време, което трябва да се отдели за поддръжка.
Водеща:
Което също е пари.
П. Калинов:
Да, разбира се. Водещ: Впрочем, по мое мнение поддържането на български медии по света става благодарение именно на ентусиазма на наши сънародници, които имат нуждата да общуват и да информират своите сънародници за това, което се случва и в България, и по света. Иначе не би било възможно да има толкова медии.
П. Калинов:
Ами, за съжаление, наистина е така, което за мен лично е един парадокс. Значи, извън България има, по груби оценки, около милион и половина българи. За тях работят около 50 различни медии, от които, аз лично направих едно преброяване сега по случай срещата, оказа се, че само 8 или 9 от тези медии имат свои сайтове. От тези 8 или 9 само 3 имат хубави уеб-сайтове и това са едни седмични вестници от Западна Европа. И, за съжаление, оказа се, че всички останали работят на същия принцип, на който работи и моят сайт, т. е. на ентусиазъм, на хоби, на доброто желание на някого. За съжаление, няма някакъв бизнес модел, по който да се правят пари от такива сайтове - затова и не са се намесили още големите...
Водеща:
Смятате ли, че би могло да се създаде...
П. Калинов:
Моля?
Водеща:
Смятате ли, че би могло да се създаде такъв модел?
П. Калинов:
Да, смятам, и всъщност това е темата на изявлението ми днес, което смятам да направя пред медиите. Смятам да им предложа един такъв модел, тъй като работя в момента, докато съм в България, работя по два -три големи проекта на "Нет инфо". "Нет инфо" е фирмата, която има най-известните и най-посещаваните уеб-сайтове в България. И мислим да предложим един съвместен проект между ide.li и "Нет инфо", при което използваме опита на "Нет инфо" от правене на големи сайтове и да предложим един работещ модел на медиите, в който те да се включат.
Водеща:
В какво по-конкретно може да се изразява това сътрудничество през Интернет?
П. Калинов:
Ами вижте, проблемът по принцип на медиите е, че те са медии, които са , както се казва, "оф-лайн", т. е. говорим за вестници, радиостанции и т. н., които нямат никакъв опит в Интернет. А правенето на един добър уеб-сайт е нещо наистина доста трудоемко и сложно. Човек, който се занимава с такова нещо, трябва наистина да разбира от него, което не е в случая с медиите, защото... ако все пак ти знаеш как се прави седмичен вестник, обаче не ти е работа да знаеш как се прави уеб-сайт, това първо. И другото, което е, за да правиш пари от един уеб-сайт, ти трябват рекламодатели, трябва ти рекламен отдел, и то доста специализиран, което също го няма в тези медии - идеята да се комбинира, от една страна, знанието на медиите за конкретните страни, в които се намират, умението им да намират информации и т. н., и от друга страна, да се използва знанието на една фирма като "Нет инфо" за това как се правят уеб-сайтове, и също така да се ползва и нейният рекламен отдел, нейният крейтов отдел и т. н.
Водеща:
Нека не изпадаме в конкретно визиране на определени фирми, защото тук навлизаме в територията на рекламата. Говорим само за това, че е възможно с разработването на по-добри уеб-сайтове медиите да си сътрудничат по-добре. А как ще бъдат създадени те, това вече е съвсем отделен въпрос. Кажете накратко за какво си говорят нашите сънародници в Интернет, кое е това, което ги вълнува? Има ли информация, която им липсва от България и коя е тя?
П. Калинов:
Значи, има доста голяма специфика в това, за което си говорят. Новините и темите, които ги интересуват, изобщо не са същите, които интересуват българите вътре в България. Например, няма никакви разговори за политика, никой не се интересува кой е, да кажем, председател на Народното събрание или какво е казал еди-кой си депутат. Напротив, хората си говорят за неща, които много конкретно ги засягат. Примерно, някоя реформа в паспортната политика, някоя реформа в емиграционната политика на конкретна страна. Например Испания, която си смени законодателството, и т. н. А напоследък една от най-силните теми, по които се говори, това е здравното осигуряване в България, което се оказва, че засяга страшно много хора извън България. Например, на сайта се оформи един доста посещаван форум, посветен изрично на здравното осигуряване, и трябва да ви кажа, че доста българи се включиха много активно в него с мнение, които, за съжаление, са отрицателни за България, защото България се оказа, че прояви едно голямо недомислие с въпросния закон.
Водеща:
Така че това, което можем да препоръчаме, е по-често да се посещават тези форуми, за да се види кои са онези теми, които са важни за хората, не интересуващи се от политика. Впрочем, това, което казахте относно изказванията на политиците, не звучи много добре преди избори, защото българите в чужбина също ще гласуват на 25 юни, и те би трябвало също толкова, колкото и българите в България, да са наясно с това какво се предлага и какво ще се случва, и от тях зависи какво ще се случи по-нататък след изборите. Благодаря ви за този разговор. Дано днешната медийна среща наистина да оправдае всички онези очаквания, с които участниците тръгват към нея. Павел Калинов, който поддържа уеб-сайта ide.li, в интервю за "Хоризонт".
 
Българско национално радио, Програма "Хоризонт", "Преди всички", 23 май 2005 г., 07.40 часа
Максим Минчев: Нека държавата и съответните институции да обърнат по-голямо внимание на българите в чужбина


Водеща Таня Величкова:
Оставаме посветени на медиите в часа до 8, както правим обичайно в нашето сутрешно предаване. Поводът сега, обаче, е необичаен - Световната среща на българските медии, която започва днес в София. Заради нея тук пристигат представители на повече от 50 български медии, разпръснати из целия свят. Инициативата е на Българската телеграфна агенция, а наш събеседник сега е генералният директор на БТА г-н Максим Минчев. Добро утро.
Максим Минчев:
Добро утро.
Водеща:
Много са знаците в провеждането на тази среща тъкмо в този момент. Какви са вашите лични очаквания и надежди за този форум?
М. Минчев:
О, те едва ли се по-различни от тези, които имахме всички ние, домакините, и преди няколко месеца, когато се роди идеята. Напротив, тези очаквания все повече се увеличават и голямото ни самочувствие или радостта ни е факт, защото вчера всъщност започнаха да пристигат нашите колеги от чужбина, и те, както се очакваше, пристигнаха всички. До този момент имаме гости от български медии от 25 държави - повече от 60 медии са тук в София. И това ми дава надеждата, че ние наистина ще направим един действащ ползотворен форум, на който ние, българските медии, независимо къде сме, в България или в чужбина, ще можем да дискутираме проблеми, които са важни за нас самите и за България като цяло.
Водеща:
Подобна среща се случва за първи път и идеята наистина заслужава адмирации. Когато организирахте срещата, имахте ли трудности при откриването на онези български медии, които са пръснати във всички краища на света, и как реагираха колегите на предложението да се срещнат на една маса?
М. Минчев:
Разбира се, че имахме трудност, защото нямаше никъде събрана накуп тази информация. Помогнаха ни нашите колеги кореспонденти в чужбина, помогнаха ни българските посолства. Огромна помощ получихме и от Агенцията за българите в чужбина. В крайна сметка успяхме да сглобим един пъзел и когато го сглобихме, видяхме един прекрасен резултат - 108 български медии излизат в повече от 27 или 28 държави. Когато ги поканихме, реакцията почти на всичките беше една и съща - добре, че се сетихте за нас най-после, благодарим ви. И това може би рефлектира и в следващите отговори. Поканихме 65 медии, получихме 65 отговора "да", което е един забележителен консенсус, което показва още веднъж, че наистина е назрял моментът да се съберем всички заедно - българските медии по света. Българската диаспора има нужда от постоянна и от ефективна връзка с родината. И мисля, че ние като български медии тук, националната агенция заедно с нашите партньори, между които, разбира се, е и БНР, мисля, че сме готови да осъществим тази връзка, да станем този посредник между тях и България.
Водеща:
Нека разясним, че говорим за медиите във всичките им форми - вестници, радио, телевизия и Интернет пространството, което...
М. Минчев:
И списанията.
Водеща:
...и списанията. Ще се очертае, сигурна съм, една много пъстра картина на това, което представляват българските медии по света. Но струва ми се, не всички, които са се захванали с подобно начинание, са по професия или по призвание журналисти. Изглежда българите по света наистина имат необходимостта да общуват, пък било то и в малко самодейна журналистическа дейност.
М. Минчев:
Възможно е. Наистина между нашите колеги, по-голямата част са професионалисти, те са работили в съответните медии в България или са се развили там. Разбира се, че между тях има и някои по-спорадични издания. Има някои, които на пръв поглед могат да ни изглеждат и наивни. Ето пред себе си държа вестник "Български глас", който излиза в Бесарабия, в Тераклия. Но има и много сериозни издания, има много сериозни радиопредавания, независимо дали са в Чикаго, в Австралия, в Италия. Има вестници, които са с доста голямо влияние в диаспората. Вижте, една от целите на тази среща е именно да се запознаем, да видим кои сме, да видим как можем да си помагаме, как можем да осъществим по-лесно тази информационна връзка, от която имаме нужда. Когато през цялото време говорим за създаването на този български информационен пул, това не е нещо, което да е само едно пожелание - това е една възможност ние от България да захранваме и съответно да получаваме информация, всички наши медии по света, а това реално е нашето захранване, нашата диаспора, с обективна, необходима, бърза и най-важното всеобхватна информация за всички процеси, които стават в България. Дори само тази задача да осъществим, мисля, че вече срещата би могла да има своя първи голям успех. Но една от най-големите задачи на тази среща е ние всъщност да се идентифицираме като журналисти, независимо къде работим, и като медии. Ако това направим, вече сме успели.
Водеща:
Разбира се, че първото условие, за да съществува една медия, е тя да бъде захранвана с информация. Но би ли могла тази среща да се използва и за една по-голяма цел - да се привлече държавата в помощ на съществуването на тези медии, така както държавата се грижи за българите по света?
М. Минчев:
Вие задавате отговора, напълно съм съгласен с вас. Ще ми се и държавата, и съответните институции, и всички ние да обърнем малко по-голямо внимание на българите в чужбина. Защото независимо по какви причини, кога е станало, защо е станало, те продължават да бъдат посланици на нашата България, а както знаете, техните... цифрата на тяхното присъствие е огромна - някои говорят за 2 милиона, някои говорят за 2,5 милиона. Трябва да бъде използван този човешки ресурс да работят за България, а голяма част от тази работа ще свършат именно медиите. Дано тук всички тези хора, които се събираме, да осъществим един ползотворен диалог и да излезем с добри решения. Аз съм много обнадежден от първите часове на срещата.
Водеща:
Благодаря ви за този разговор. Генералният директор на БТА Максим Минчев преди началото на днешната световна среща на българските медии...
 
Радио "Дойче веле", 20 май 2005 г., 7.11 часа
Максим Минчев представя целите на първата световна среща на българските медии


Водещ Константин Цанев:
От 22 до 24 май Българската телеграфна агенция събира представители на български медии от цял свят. Каква е целта на тази първа световна среща на български медии? Румяна Таслакова, която също ще присъства, се свърза по телефона с Максим Минчев, генерален директор на Българска телеграфна агенция - организатор на срещата.
Репортерка Румяна Таслакова:
"Българските медии и европейските отговорности на медиите" - защо избрахте това мото за предстоящата среща, господин Минчев? Максим Минчев: Избрахме го, защото все още и ние, журналистите, и мнозина от българите сме под силното влияние на това, което се случи преди две седмици в Люксембург, а именно подписването на договора за присъединяване към Европейския съюз. Безспорно това е една изключителна, изключителна крачка за България, за развитието на нашата страна, и мисля си, че това е едно от събитията на 2005 година. Логично е, когато решихме да проведем конгреса или първата световна среща на българските медии - събитието, което след няколко дни ще бъде вече факт, да потърсим и точно подобна тема, както и да потърсим и един друг слоган и едно друго събитие, което можем да обвържем с тази тема, а именно 1150-годишнината от създаването на българската азбука, която, както знаем, става първата кирилица в Европейския съюз.
Репортерка:
Какво конкретно очаквате, на какво залагате на тази среща?
М. Минчев:
Едно от нещата, които ми се ще да свършим тук, е не да заложим на емоциите, да не залагаме на сантименталностите, на носталгията или на патриотизма в този аспект, в който като че ли последните години се нагледахме и наслушахме. Ще ми се много прагматично да се съберем медиите - българските медии от целия свят с техните колеги от България, с нашите колеги, които работят на български език за чужди медии, тоест всички възможни варианти на български журналисти, независимо къде работят те, и да седнем да видим къде сме ние, как общуваме помежду си, първо да се запознаем, ако щете, един с друг, как общуваме помежду си, какви са нашите общи отговорности като журналисти в контекста на съвременна България. България върви напред, това е повече от ясно. Не трябва да забравяме, че България не е само тези осем милиона, които живеят на територията на днешната държава България, това са и всички наши сънародници, които са пръснати по едни или други причини по света. За първи път искаме да направим този контакт, да потърсим мястото на медиите в съвременното развитие на България. Надявам се, че този диалог ще се получи и увереността ми идва от факта, че повечето от колегите, които са делегати от целия свят, предложиха много интересни теми за дискусия, които, надявам се, ще станат факт в неделя и понеделник.
Репортерка:
Говорите за колегите, кой ще присъства на световната среща?
М. Минчев:
До този момент са потвърдили участие 73 души от 53 медии от 24 държави. Практически е обхваната цялата география, няма държава, където да има списание, вестник, радио-телевизионно предаване или интернет-сайт, който да не присъства на тази среща. Това нас ни радва, защото ще имаме възможност наистина да си съставим една много ясна картина на това къде, как, с какви проблеми, с каква периодичност, с какво влияние са разположени българските медии по целия свят.
Репортерка:
Благодаря ви за разговора с "Дойче веле".
 
Българско национално радио, Програма "Хоризонт", "12 плюс 3", 27 април 2005 година, 12.47
Максим Минчев: Когато разбрахме, че толкова много български медии съществуват по света, ние решихме, че е време да ги съберем в София



Водеща Людмила Железова: Първият гост на "12 плюс 3", както ви обещахме в началото на днешната среща, е Генералният директор на Българската телеграфна агенция. Поводът е срещата, която агенцията организира, Световната среща на българските медии. Добър ден, г-н Минчев.
Максим Минчев: Добър ден.

Водеща: Откъде се роди тази идея за тази среща?
М.Минчев: Сега, когато сме в навечерието вече на провеждането на този наистина, надявам се, забележителен форум, и аз се мъча да си спомня кога, но някъде преди 6 или 8 месеца по време на едно от моите пътувания по... мисля, че в Русия беше, успях случайно да доловя, че и на други места хората в други страни се грижат за своята диаспора по света и една от формите на тази грижа е да поддържат тесни контакти с медиите. След това пак съвсем случайно от Агенцията за българите в чужбина разбрахме, че в целия свят, от Австралия до Канада и от Русия до Испания, има много български медии. Първата цифра, която получихме от Агенцията за българите в чужбина, беше около 70. Това нас в БТА ни запали да потърсим къде по света съществуват български вестници, радиа, телевизии, списания, сайтове, които са популярни сред българите, живеещи в много страни, а както знаем, разбира се, цифрите са различни, но няколко милиона са българите...

Водеща: Да, казват, че са над 3 милиона вече.
М.Минчев: Възможно е, възможно е, но над 3 милиона български сънародници, наши сънародници има по света и това е една изключително мощна диаспора. Тогава, когато започнахме да разузнаваме, се оказа, че медиите са 108 и голяма част от... Водеща: Това е голяма цифра, 108 български медии в чужбина. М.Минчев: Сто и осем български медии в чужбина. Голяма част от тях са със солидна история, други са сравнително нови. Някои имат големи тиражи, други имат голямо присъствие, трети имат голямо влияние сред българите в чужбина, четвърти обслужват много интереси в нашите общности, пети имат желание да се разрастват, но всички тези 108 медии като че ли имаха нещо, което не им достигаше, а това е именно връзката с България.

Водеща: И сигурно много се зарадваха, че вие се поинтересувахте от тях. С колко се свързахте от тези 108 медии, колко български журналисти ще дойдат?
М.Минчев: Когато разбрахме, че толкова много български медии съществуват по света, ние решихме, че е време, дошло е времето ние да ги съберем в София. Нормално е това да стане под егидата на Българската телеграфна агенция, националната информационна институция, която поддържа тесни връзки и чиято информация, както знаете, двупосочно тече в много страни. Избрахме не произволно, но тези медии, които имат най-голямо присъствие, влияние, най-голяма и най-редовна периодичност, не спорадично излизащи. Избрахме 65 от тях, отправихме покана и резултатът беше повече от поразителен за нас. Отсрещната страна, независимо дали тя беше в Сидни, в Чикаго, в Лондон или в Кишинев, реагираше по един и същ начин - или със спонтанна радост...

Водеща: Най-накрая сме ги потърсили...
М.Минчев: Най-после някой се сети за нас, някой все пак разбра, че има и български медии, че на български език се говори, че на български език излизат новини, излизат публицистични материали, че на български език се списват списания и вестници. И тогава разбрахме, че сме ударили в десетката, защото, отправяйки покана към тези 65 медии, ние получихме нещо уникално като отговор - всички до един се съгласиха да дойдат в България.

Водеща: И това е чудесно наистина. Какво...

М. Минчев:
И сега последното, което имаме като данни, са към днешна дата, мога да кажа, че ще дойдат български главни редактори, журналисти, представители на различни медии в 26 държави от 4 континента и над 75 представители. Те ще дойдат навръх празника Кирил и Методий на 22, 23 и 24 май и ще се срещнат не само с родината, но ще се срещнат и с българските медии тук. Това ни даде и самочувствието да обявим, че този форум е първа световна среща на българските медии и те са на българските медии както по света, така и у нас.


Водеща: Добре, какво очаквате да произтече от тази мила среща?
М.Минчев: Не, във всеки случай няма да заложим на сантименталните чувства, няма да заложим на ортодоксалното родолюбие, то си е част от тази среща. Напротив, искаме най-после да направим така, щото българските медии да работят в някакъв тип синхрон. Имаме желанието да се постави началото на един, нека да не бъде институционализиран, но да съществува един български медиен пул, информационен пул по целия свят, в който да участваме всички ние, българските медии. Тази година не е много популярна тази годишнина, не знам защо, но се навършват 1150 години от създаването на славянската азбука през 855 година. Ние затова решихме това да бъда слогът на нашата среща - 1150 години кирилица, 1150 години българска азбука, и това ще бъде един от акцентите, който още повече ще ни обедини. Искаме да направим един работещ форум, форум, в който няма да дискутираме специфичните проблеми на нашите емигрантски или на други общности по света, нито само финансовите проблеми, а искаме да направим така, че да се чуе първо за нашите медии по света, да се чуе техният глас. Второ, те да се запознаят помежду си. Трето, те да се запознаят с българските си колеги и да създадем, аз вече го използвах веднъж, една паяжина, която да обхваща всички, които всеки божи ден някъде по света пишат или говорят на български.

Водеща: Темата на срещата е "Българските медии и европейските отговорности на България". Преди малко, когато разговарях с нашата колега от Мадрид Богдана Мараджийска и я попитах как й изглеждат от Мадрид българските медии, и тя каза, ами по-скоро малко по-английски или немски стил на журналистика, малко по-жълти. На вас как ви изглеждат? Вие сте се запознали с част от тези издания. Като как виждате българската журналистика в чужбина, вие сте контактували с тези хора, доколкото имате възможност?
М.Минчев: Да, доколкото имам възможност. Действително, повярвайте ми, разнопосочни са оценките. Има медии от тях, които са доста концентрирани върху проблемите на съответните общности, има и други, които преследват чисто търговски цели, но факт е, че повечето от тях са насочени като аудитория към хората, които са в чужбина, и като информация това, което става и в България, т.е. те са един духовен мост между родината и... Във всеки случай трудно ми е да дам една цялостна оценка, но се надявам, че когато се съберем в София, ще изградим един образ на българските медии по света.

Водеща: Виждам, че ще има и ВИП гости, световни медии.
М.Минчев: Да, използваме този случай, тъй като става дума за среща, която е месец след подписването, тържественото подписване в Люксембург на договора за Европейския съюз, самата страна е обект на голям интерес и решихме да използваме случая да поканим на този първи форум на българските медии известни журналисти от известни световни медии. За наша радост и те откликват. До този момент ни потвърдиха медийни босове, президенти, главни редактори на "Дойче веле", на радио "Свободна Европа", на Асошиейтед прес, генералният директор на ИТАР-ТАСС, на украинската агенция, на арменската, всички балкански колеги - от ТАНЮГ, Анадолската агенция. Очакваме потвърждение от Австрия, преди малко от Испания се обадиха, че ще дойдат, очакваме колегите и от Франс прес, и от Би Би Си, и от Си Ен Ен, където, както знаете, работят и българи.

Водеща: Да, разбира се.
М.Минчев: Очакваме от много места и се надявам да дадем възможността и на чуждите гости, и то на представителни личности, да се запознаят с днешна България.

Водещ: Вие бяхте на подписването в Люксембург. Какво настроение усетихте на 25 април? Как се представиха българските медии? Минаха такива гласове, че може би румънските ни събратя малко повече са били и като брой, и като начин на изява. Какво е вашето лично впечатление?
М.Минчев: Знаете ли, аз не считам, че... още в процеса на присъединяването на България, още когато вървяха преговорите с европейските страни, когато откривахме и затвърждавахме глави, аз съм противник на каквито и да е било състезания. Не мисля, че... Нашият шанс, за да може да бъде успешният ден 25 април, беше да бъдем в екип заедно с нашите северни съседи, и мисля, че това изигра изключително положителна роля. Не считам, че присъединяването ни към Европейския съюз в момента е състезание между нашите страни и защо ли трябва да го превръщаме в състезание между нашите медии. Румъния е по-голяма държава. Те имаха... може би аз не съм броил журналистите в пресцентрове или виповете, може да се имали повече представители, но нима това има значение. По-важното е, че България подписа договора за присъединяване към Европейския съюз. Това стана с един както вътрешен консенсус, който, надявам се, ще бъде потвърден и на следващия референдум за приемането ни в Европейския съюз, така и в забележителен консенсус сред европейските страни. България, както каза президентът Георги Първанов, подписа може би най-важния договор в своята история и мисля, че това е по-важно. Българските медии си свършиха професионално работата. Тяхната работа не беше да вдигат шум повече, отколкото е необходимо, да свири свирката, а да се отрази точно това, което стана в Люксембург, а това, което стана, категорично е добре за България.

Водеща: Благодаря ви за тази среща. Надяваме се да ни предоставите и някои от вашите гости журналисти...
М.Минчев: Да, може да разчитате.

Водеща: ...които ще дойдат на тази среща между 23 и 25 май в София.
М.Минчев: Аз съм убеден, че първо, както е било досега, Българското национално радио е не само медиен партньор, а основен помощник на Българската телеграфна агенция. Ние не искаме да бъдем сами на тази среща. Напротив, това да бъде... всички ние, българските медии, особено националните електронни медии, да бъдем домакини, за да посрещнем нашите колеги от по света, а действително много са и хората, които ще бъдат любопитни към вашата работа. Тук има български радиа в Кишинев, в Австралия, в Англия и т.н., в Съединените щати. Надявам се, че от този обмен на мнения ще последват много, много хубави неща за страната.

Водеща: Чухте генералния директор на Българската телеграфна агенция Максим Минчев.
 
 

и
н
т
е
р
н
е
т